Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на М. С, чрез юрк. Д. като процесуален представител, срещу решение № 3387 от 18.05.2017 г., постановено по адм. дело № 4109/2016 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменено негово решение за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител № РЗАДС-5800-292/32-74311 от 18.03.2016 г., преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането на [фирма] при спазване на дадените указания и М. С е осъдена да заплати направените разноски в размер на 500 лева. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения акт. Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – [фирма], чрез пълномощника си адв. О., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в отменителната му част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № РЗАДС-5800-292/32-74311 от 18.03.2016 г. на началника на М. С, с което е отказано издаване на исканото от [фирма] удостоверение за освободен от акциз краен потребител поради това, че целите, за които се използва енергийният продукт природен газ от дружеството не попадат в хипотезите чл. 24, ал. 2, т. 1-5 ЗАДС. Според административния орган природният газ се използва в качеството му на енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС.

За да отмени оспореното пред него решение, съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми. Като се е позовал на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, е достигнал до извод, че природният газ се използва изцяло в технологичния процес на производство по експандиране на полистирен, но не и за отопление.

Обжалваното решение в частта, с която оспореният акт е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, е правилно.

По делото е установено, че в случая енергийният продукт природен газ не се използва за други цели освен за технологични в производството на дружеството. Технологията на произвежданите продукти е невъзможно без топлинната обработка на суровината – полистирен и без използването на отделената топлина от енергийния източник (технологична пара), необходима през първия и третия етап от производствения процес.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАДС урежда изчерпателно енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е предвидено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на „енергиен продукт за отопление” се съдържа в чл. 4, т. 37 ЗАДС (в относимата редакция, ДВ, бр.92/2015г., в сила от 01.01.2016 г.) и това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна мрежа. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, при които енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва, с изключение за цели, различни от тези по т. 10 и т. 33а или за цели, различни от моторно масло или гориво за отопление.

От представените писмени доказателства и заключението на съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че енергийният продукт природен газ не се използва от [фирма] за гориво за отопление, а изцяло се реализира в технологичните процеси. Същият е предназначен за получаване на пара, която е необходима за произвеждане на крайния продукт, като без участието му е невъзможно осъществяването на технологичните процеси.

Основното възражение в касационната жалба се свежда до неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че използваният от дружество енергиен продукт попада в приложното поле на чл. 4, т. 37 ЗАДС, тъй като участва в процес, свързан с отделянето на топлина, поради което не е изпълнена хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. Възражението е неоснователно.

Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че в случая природният газ се използва единствено в технологията на производствения процес на експандиран полистирен и е неразделна негова част. С оглед на това правилно е заключението, че не се касае за енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС. Съдът е приложил относимата редакция на нормата към датата на издаване на оспореното пред него решение. Разпоредбите на чл. 24, ал. 2 и чл. 4, т. 37 ЗАДС възприемат като определящ критерий целите, за които се използва енергийният продукт. В конкретния случай той се реализира изцяло за производствени цели. В този смисъл доводите на касатора, че природният газ се използва за отопление, не намират подкрепа в доказателствата по делото. Изводът на съда, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС и искането за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз краен потребител подлежи на уважаване, е в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби.

Предвид изложеното обжалваното решение в отменителната му част е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

С касационната жалба се обжалва решението и относно присъдените разноски с доводи за тяхната прекомерност. В тази част жалбата е с характер на искане за изменение на решението в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по него е съдът, постановил съдебния акт по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.Ното определение ще подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК. Предвиденият процесуален ред не е изчерпан, поради което искането на касатора за изменение на решението в частта за разноските следва да се изпрати на Административен съд София – град за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК.

При този изход на делото и с оглед своевременно заявената претенция в полза на ответника следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 400 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 11.12.2017 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3387 от 18.05.2017 г., постановено по адм. дело № 4109/2016 г. по описа на Административен съд София – град в частта, с която е отменено решение № РЗАДС-5800-292/32-74311 от 18.03.2016 г. на началника на М. С и преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането на [фирма].

ИЗПРАЩА касационната жалба на началника на М. С с характер на искане за изменение на решението в частта за разноските за произнасяне на Административен съд София – град по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

ОСЪЖДА М. С да заплати на [фирма] направените разноски в размер на 400 (четиристотин) лева. Решението е окончателно.