Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на К. С. А.- Н. против решение по адм. д.№ 2161/ 2016 г. по описа на Административен съд София - град. Иска отмяна на решението с оплаквания за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Твърди, че през същия период от време, когато е постановен отказ на овластено лице от министъра на здравеопазването за лечение в чужбина на лицето З. Н., има публично оповестено становище на министъра на здравеопазването, че министерството отпуска средства за изграждане на център на територията на [фирма] за специфична имунотерапия, метод, който е отречен на съпруга й за лечение в Белгия. Като е приел, че дискриминацията се съдържа в самия влязъл в сила административен акт, съдът е достигнал до неправилни изводи за липсата на дискриминация. Стабилността на административния акт не означава, че той е законосъобразен. Още повече, че първоинстанционният съд е отменил отказа, но поради смъртта на З. Н., касационното производство е прекратено. Съдебен цинизъм е разбирането, че поради смъртта на Н., отказът е влязъл в сила и е загубил значението си. Съдът е следвало да вземе предвид, че няма касационна жалба от КЛЧ и председателя на КЛЧ и решението на КЗД в тази част е влязло в сила. Това е допълнително основание, че министърът на здравеопазването също е осъществил дискриминация по чл.10 и чл.11 от ЗЗД. КЛЧ е негов консултативен орган, а неговото становище не е задължително за министъра. Неправилни са правните изводи на съда, че КЗДискр извън правомощията си е установила незаконосъобразност на отказа за лечение в чужбина. Няма никакви конкретни съображения на съда, поради което няма мотиви, а това затруднява защитата на страната. Твърди, че съдът е следвало по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК да осъществи косвен контрол за законосъобразност върху отказа в производството...