Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 717/13.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2411/2015 г. по описа на Административен съд - гр. П. в частта, в която по жалба на [фирма] е отменен РА № Р-16002414001513-091-001/08.06.2015 г., поправен с РА № П-16002415101122-003-001/09.06.2015 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 679/20.08.2015 г. на същия директор за отказано право на данъчен кредит в размер на 35 370,55 лв. и лихви - 2 472,08 лв. Макар в касационната жалба да са посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК само относно неправилното прилагане на материалния закон и необоснованост, от изложението й може да са направи извод и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид оплакванията, че съдът не е коментирал и обсъдил събраните в хода на ревизията доказателства относно спазването на реда за търговия с горива. Излагат се подробни оплаквания относно това, че съдът не е извършил преценка на установеното по време на ревизията при проверка в информационната система на НАП по данни, подадени от Агенция "Митници" за несъществуването на акцизни данъчни документи (АДД), както и редица несъответствия по тях. Такива несъответствия касационният жалбоподател излага, че има и в представените декларации за съответствие, с които не се е съобразил съда. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, тъй като тя не кореспондира със събраните при ревизията писмени доказателства. Излага доводи, че между ревизираното лице и неговите доставчици [фирма] и [фирма] е налице обвързаност, поради което счита, че не е възможно ревизирания [фирма] конкретно в лицето на неговия представител, да не е бил наясно,...