Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма] със седалище и адрес на управление: гр. [населено място], [улица], подадена чрез процесуалния му представител адв.. М, против решение № 2112 от 28.03.2016 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 12234 от 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ № П-22220315151570-004-001/09.09.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1742/17.11.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /"ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е изложил подробни мотиви по възраженията в жалбата и неправилно е приел оспорения АПВ за законосъобразен, въпреки че същият не е мотивиран, поради което не могат да се установят предпоставките за отказа да се възстанови сумата от 2 873.22 лв. Счита, че проверката е извършена от орган по приходите без да е възложена с изрична резолюция, а в акта липсват необходимите индивидуализиращи белези на издателя му, същият не съдържа разпоредителна част, подпис на издателя и указания за обжалването му. Претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и на АПВ. С допълнителна молба от 04.04.2017 г. се заявява претенция за присъждане на разноски и се представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - София, чрез процесуалния си представител юрк.. В оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен...