Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. В. против Решение № 2134/31.10.2016 г., постановено по административно дело № 1086/2016 г. по описа на Административен съд – Варна. Решението се оспорва в частта, с която частично е отменен и изменен чрез намаляване на задълженията Ревизионен акт № Р – 03000315004203 – 091 – 001/08.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 46/31.03.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. В., с който в тежест на М. Х. М. от [населено място], [община], [област] са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. и по ЗДДС за данъчни периоди – м. 12.2010 г., м. 12.2011 г. и м. 12.2012 г.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, поради несъответствието му с материалния закон и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът неправилно е преизчислил задълженията на М. М., прехвърляйки разходите за семена в съответната календарна година, вместо към годината, през която е произведена селскостопанската продукция, което било в нарушение на ЗСч (ЗАКОН ЗЗД СЧЕТОВОДСТВОТО) и счетоводните стандарти. На следващо място се оспорват правните изводите, мотивирали съдът да намали установените задължения по ЗДДС за м. 12.2011 г. и да отмени тези за 12.2012 г., като се твърди, че неправилно са преценени всички събрани по този въпрос доказателства. По изложените в жалбата доводи се иска се отмяна на решението в оспорената част, след което да се постанови друго по съществото на спора, като се потвърди процесния ревизионен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Касационната жалба се поддържа...