Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП и [фирма] - [населено място] .

Първият касационен жалбоподател директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. В. при ЦУ на НАП обжалва решение № 616/21.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3055/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което е отменен РА № Р-03-1402778-091-001/09.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 419/01.09.2015 г. на същия директор за определени задължения на [фирма] - [населено място]

за ДДС за данъчни периоди на месеците септември, октомври, ноември и декември 2013 г. в размер на 2 099 886,46 лв. и лихви в общ размер от 345 079,05 лв. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В частта, в която е отменен ревизионния акт за начисления данък по чл. 85 ЗДДС съдът е приел, че липсата на фактури от № 0...1 до № 0...44, издадени през данъчни периоди от месец септември до месец декември 2013 г., макар и отразени в дневниците за продажби и справки-декларации по ЗДДС поради непредставянето им от органите по приходите, е достатъчно основание според съда да се отмени ревизионния акт. Тези изводи не се подкрепят от касационния жалбоподател и са изложени подробни доводи относно извършените проверки по време на ревизията и факта на подписване на справките-декларации и дневниците за продажби с електронен подпис, както и че иформацията до НАП е подавана от един и същи IP адрес. П. се на чл. 102 във връзка...