Производството е по Глава дванадесета от Административнороцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи - МВР против решение № 1444/02.03.2016 г. по адм. д. № 12117/2015 г. по описа на Административен съд София град с молба за отмяната му като неправилно.

Ответникът Б. М. К., представляван от адв.. В, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решене да бъде оставено в сила, претендира разноски .

Прокурорът от Върховната административна покуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира подадената от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира:

С обжалваното решение, постановено по оспорване на Б. М. К., Административен съд София град е отменил като незаконосъобразна заповед № 513з-8097/12.11.2015 г., с която за нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) /ЗМВР/, на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и чл. 204, т. 3 ЗМВР директорът на Столична дирекция на вътрешните работи е наложил на оспорващия, старши полицай на група " Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция" при 01 Районно управление, дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратил служебното му правоотношение. Заповедта е издадена по повод видеозапис, съдържащ данни за неправомерно употребена срещу цивилни лица на 19.12.2014 г. около 02.00 часа. в [населено място], [улица], физическа сила, излъчен в телевизионно предаване на 06.07.2015 г.

Съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 194, ал. 1 и ал. 4 ЗМВР и чл. 206, ал. 2 ЗМВР - при неизяснени обстоятелства относно личното участие на оспорващия в инцидента, възникнал по повод задържане на двете лица и дисциплинарното наказание е определено без да бъдат взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна.

Изводите за незаконосъобразност на обжалваната заповед съдът е възприел при съвкупна преценка на доказателствата по преписката. Обосновано е приел, че в съставената обобщена справка и в обстятелствената част на заповедта не се сочат конкретни действия на оспорващия, обективиращи състава на чл. 194, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 67 ЗМВР, Отчел е изложеното в експертната справка становище, че по отношение представения за изследване оптичен носител на информация са налице признаци на редактиране за целите на излъчилото информацията телевизионно предаване, че материалът няма идентификационна стойност за сравнвително изследване с цел установяване на заснетите лица, а признаците на редактиране създават вероятност за погрешно тълкуване и разбиране на заснетия видео материал. Ето защо, изводът за незаконосъобразност на заповедта, издадена главно въз основа на видеоматериала, се явява правилен. Инцидентът е провокиран от две лица, употребили алкохол и с поведението си привлекли вниманието на полицейски патрул. По преписката не са установени конкретните действия на оспорващия при задържането на лицата с оглед преценката доколко същият е нарушил императивната обща норма на чл. 67 ЗМВР и доколко поведението му обективира дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Безспорно установеният факт, че оспорващият е лице от състава на полицейски патрул, участвал при задържането на лицата, не обосновава безспорен извод за извършени от него дисплинарни нарушения. Доколкото са налице данни за употребена физическа сила не е установено конкретно от кого, дали оспорващият е възприел нанесения на едно от лицата удар. Установявания в тази насока са били абсолютно необходими с оглед преценката за квалифициране на поведението му като нарушение по т. 19, 20, 33 и 69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Пред вид данните от кадровата справка оспорващият до датата 19.12.2014 г. не е имал поведение, обективиращо неправомерно носене на службата, не са му налагани наказания, предвид което наложеното му най-тежко дисциплинарно наказание се явява определено в нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР.

Предвид горното, обжалваното решение се явява постановено в отсъствие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила.

При този резултат на ответника К. следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие с дата 28.03.2016 г.

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1444/02.03.2016 г. по адм. д. № 12117/2015 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи -МВР ДА ЗАПЛАТИ на Б. М. К. разноскиза касационната инстанция в размер на 800 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.