Образувано е по касационна жалба на началника на СГКК, гр. В., против решение № 1844/30.09.2016 г., постановено по адм. д. № 1813/2016 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. С. П., [населено място], против заповед № 18-4218/30.05.2016 г. на началника на СКК, гр. варна, с която, на осн. чл. 59 ал. 1 от АПК, е отказано изменение в КРНИ за сграда с идентификатор [номер] по КК на гр. В., одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК. Искано е от административния орган П. С. П. да бъде вписан в КР като собственик на сградата, по силата на нотариален акт № 199/31.05.2011 г. и на осн. чл. 92 от ЗС. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗС (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА) "Собственикът на земята е собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго". Това е законова презумпция, която не следва да бъде установявана по съдебен ред. След като не е оборена, с нея е следвало да се съобрази административният орган. Като собственик на процесната постройка, след като не е установено друго, е следвало да бъде записан собственикът на земята. От доказателствата по делото е видно, че собственик на ПИ с идентификатор [населено място] е именно жалбоподателят, сега ответник по касация.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1844/30.09.2016 г., постановено по адм. д. № 1813/2016 г. по описа на Административен съд Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно.