Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на [фирма], представено от адв. М. Ф и на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив /ДДОДОП/ срещу решение № 691/11.04.2016 г. по адм. дело № 3185 по описа за 2014 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 261402218/04.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в частта за установените в тежест на [фирма] допълнителни задължения за ДДС за отчетен период м. април 2012 г. за разликата от 24 383,33 лева до 29 260 лева и съответните лихви за просрочие и е отхвърлено оспорването на [фирма] противревизионния акт в частта за установените в данъчен период м. 04.2012 г. задължения за ДДС в размер 24 282.33 лева.

Първият касатор обжалва отхвърлителната част на решението. Доводите му са за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Аргументира прилагането на правния режим на данъчно третиране като вътреобщностни на извършени от него доставки с получател чешки търговец с представянето на дължимите по позитивното право писмени доказателствени средства за изпращането или транспортирането на стоките до територията на Р.Ч.И отмяна на решението и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Вторият касационен жалбоподател обжалва отменителната част на решението. Оплакванията му са за противоречие на решението с материалния закон и за необоснованост. Според него данъчната основа на декларираните от данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ вътреобщностни доставки е посочена в данъчния документ и затова неприложимо следваното от съда правило на чл. 67, ал. 2 ЗДДС за определяне на размера на ДДС. Искането му е за отмяна на оспорената част от решението и за отхвърляне на жалбата срещу отменената част от РА. Иска и присъждане на деловодни разноски.

Като ответник...