Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], [община] чрез процесуалния си представител адв. Д. Д срещу решение № 519/21.12.2015 г., постановено по адм. дело № 354/2015 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-15-1401381-091-001/10.02.2015 г., издаден от органи по приходите пир ТД на НАП, потвърден с решение № 203/05.05.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди на месеците юли, септември, ноември 2012 г., юли, септември, ноември и декември 2013 г. в общ размер от 35 570 лв. и лихви за забава в размер на 5 152,16 лв. и определен допълнително корпоративен данък за 2012 г. и 2013 г. в общ размер от 12 365 лв. и лихви за забава в размер на 2 557,90 лв., вкл. 768,73 лв. лихви за забава за авансови вноски. Макар изрично в касационната жалба да се сочи само отменителното основание – неправилно прилагане на материалния закон, от изложението й може да се направи извод, че се релевира и друго основание по чл. 209, т. 3 АПК – съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като се твърди, че направеният анализ от съда е неправилен и не кореспондира със събраните в хода на ревизията и в съдебното производство писмени доказателства. Изложени са оплаквания, че никъде в чл. 24, ал.1 ЗЗД не се изисква при прехвърляне собствеността върху определена вещ, в случая устройство за прибиране на рапица (хедер) по издадена фактура от [фирма] тя да бъде посочвана по нейни индивидуализиращи данни, каквито ревизиращият екип изисква, като например фабричен номер, година на производство и...