Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище в [населено място], чрез процесуалните му представители адв. К. К и адв. Т. С против решение № 2648 от 18.04.2016 година по адм. дело № 1853/2016 година на Административен съд, София-град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № Ц-27 от 31.07.2015 година на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел ІV, т. 5 и т. 6. Правят се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ чрез процесуалния си представител Х. С изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - [фирма] / [фирма] / не взема становище по касационната жалба.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на изискванията на чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) /ЗЕ/. В решението са изложени фактически и правни основания за постановяването му.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от [фирма] против решение № Ц-27 от 31.07.2015 година на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел ІV, т. 5 и т. 6. С него е определена за производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв/МВч при ценообразуващи елементи: Необходими годишни приходи - 20307 хил. лв. и Количества електрическа енергия - 2844860 МВч. Възраженията са за наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 3-5 АПК. На първо място се твърди неспазване на материалния закон, изискващ определените от комисията цени да са недискриминационни. Възразява, че решението е дискриминационно спрямо производителите на слънчева и вятърна енергия в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ) /ЗЕВИ/. Развиват се доводи, че КЕВР с процесното решение установява двойно плащане за една и съща дейност – на координатора на балансиращата група и на [фирма]. На последно място жалбоподателят е посочил, че с решението не се спазват целите, както на ЗЕ, така и на ЗЕВИ за насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници.
Въз основа на представената административна преписка, съдът е установил, че производството по определяне на цени е започнато въз основа на заявление за утвърждаване на цени на електрическата енергия, подадено от [фирма]
на 31.03.2015 година. В него е изчислена за предстоящия регулаторен период от 1.07.2015 година до 30.06.2016 година цена за достъп на производители от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени в размер на 5.59 лв/МВч. Към заявлението е приложено самостоятелно предложение за утвърждаване на посочената цена за достъп. Тя се основава на осигурени допълнителни резервни мощности, балансиращи променливата генерация от соларните и вятърни паркове, които по изброените причини са останали некомпенсирани в периода 2012-2014 година. Компенсация не е постигната и с предходното решение Ц-6 от 13.03.2014 година. В предложението са посочени и изходните условия, съставляващи база за определяне на процесната цена на достъп: разходите за осигуряване на допълнителния резерв, формирани на база средночасова разполагаемост 170 МВт, остойностени по цена от 10 лв/МВч.; очакваното значително намаление на приходите от реактивна енергия, поради изменението на чл. 7 от приложимата наредба, поради ограничаване на използването на реактивна енергия от разпределителните дружества и крайните клиенти и неизплатените задължения на клиентите към [фирма] към 31.01.2014 година за реактивна енергия. Посочена е норма на възвращаемост, вече утвърдена с предходното решение Ц-6/2014 година, като са определени и прогнозните количества енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ за регулаторния период. Всички ценообразуващи елементи са представени в табличен вид със съпоставка с предходния регулаторен период. Преди изготвяне на доклада от назначената работна група, [фирма] е внесъл допълнение от 22.05.2015 година. В него към ценообразуващите елементи по таблицата от предложението му от 31.03.2015 година е включил още изчислен некомпенсиран разход за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързан с производството на енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ. Предложил е също така изменение при поетапно компенсиране на разходите, начиная от 1.07.2015 година. На тази нова база вече е формирал и нова цена на достъп, възлизаща на 11.60 лева.
Съдът е установил от писмените доказателства изпълнението на нормативните изисквания във връзка с подготовката и общественото обсъждане на решението, кворума на заседанието, на което е прието и мнозинството. В тази връзка е съобразил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на материалната и времевата му компетентност в писмена форма и при излагане на фактическите и правни основания. Проверил е материалната законосъобразност на акта, като е приел, че цената за достъп може да включва различни компоненти в зависимост от структурата на разходите при изпълнение на условието по чл. 31, т. 2 ЗЕ - да възстановява икономически обоснованите разходи за дейността на енергийното предприятие. На тази база е счел за законосъобразно извършеното компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост за периода от юли на 2012 до април на 2015 година. Съдът се е обосновал още с разпоредбите във връзка с договорите за достъп, уредени в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за управление на електроенергийната система. Използването на преносната мрежа е не само за пренос на ел. енергия, но и за предоставяне на допълнителни услуги и получаване на системни услуги. Съобразил е съдържанието на системните услуги, легално дефинирано в нормата на т. 53а от ДР на ЗЕ и е отчел спецификата при предоставяне на такива от страна на [фирма] на ФЕЦ и ВяЕЦ, силно зависими от задълженията на пазарните участници, които представляват извършените разходи за закупуване на необходим резерв. В съдебния акт са анализирани доводите по жалбата за неравнопоставеност между отделните производители на ел. енергия. В тази връзка е посочено, че в областта на енергетиката равнопоставеност означава не еднакви цени за достъп за всички производители, а равни възможности за участие на енергийния пазар и то по начин, който да не води до неоснователно обременяване на една категория предприятия за сметка на друга. Необходимостта [фирма] да извърши допълнителни разходи, обусловени от спецификата на производство от процесните централи обективно обуславя определянето на по-висока цена за достъп, платима от тях. Изцяло е разграничено правото на производителите на енергия от възобновяеми източници на преференциално изкупуване на произведената от тях ел. енергия при спазване правилата на ЗЕВИ от правото им да използват преносната мрежа, уредено в ЗЕ и то по начин, по който да се оптимизират разходите и ефективно да се ползват енергийните ресурси. По всички така изложени съображения е приел обжалваната част на акта на регулаторния орган за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Решението е правилно.
В касационната жалба се твърди на първо място, че с решението не е отговорено на поставените от жалбоподателя въпроси, а е преписвано от други решения по оспорване на същия административен акт. Възражението е неоснователно. В мотивите съдът е извършил контрол за законосъобразност на оспорената част от решението на КЕВР с оглед всички отменителни основания, уредени в нормата на чл.146 АПК и е изложил съображенията си защо не приема наличие на нито едно от тях. Именно в тази връзка са изследвани въпроси, които не са били повдигнати от жалбоподателя, но които са пряко относими към законосъобразността на акта. В същото време е отговорено и на поставените от него въпроси за дискриминационния характер на цените само по отношение на производителите на вятърна и слънчева електроенергия и нарушаване на правилата на чл.31, ал.4 ЗЕВИ.
На следващо място се твърди неспазване на разпоредбата на чл. 170 АПК за разпределяне на доказателствената тежест, поради неприлагане от страна на [фирма] в административното или съдебното производство на изискуемите по чл. 41, ал. 2 от наредбата отм. доказателства във връзка с предложението за изменение на цените. Възражението е неоснователно на първо място, поради факта, че самият регулаторен орган е преценил, че информацията, с която разполага и до която има достъп е достатъчна да обоснове разчетите и данните, съдържащи се в предложенията на оператора. Отделно от това една част от информацията е публично достъпна, като подлежаща на публикуване; друга част е достъпна и е на разположение на комисията по силата на изпълнение на задълженията на [фирма], като лицензиант - чл. 52 от Наредба № 3/2013 година; трета част се извлича от съответните отчети и данни, предоставени от останалите лицензианти - [фирма]
, електроразпределителни и електроснабдителни дружества, доколкото с решение Ц-27 се регулират цени и на други участници в процеса. С представените разчети пред регулаторния орган, [фирма] е установил, че определената цена за достъп с предходното решение Ц-6/2014 година не е довела до пълното компенсиране на разходи, направени след септември на 2012 година в резултат на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54/2012 година в сила от 17.07.2012 година. Ето защо с оспореното решение, което е за следващ регулаторен период, невъзстановеният размер също е взет предвид при определяне на цената. Ако жалбоподателят е смятал, че някои от предоставените от [фирма] данни не съответстват на действителното положение, то е имал процесуалната възможност да поиска извършване на проверка чрез съдебно-икономическа експертиза, при което не би се стигнало да нарушаване на правилата на доказателствената тежест.
Третата група възражения в касационната жалба са за допуснати нарушения на материалния закон, тъй като е допуснато компенсиране на разходи, произтекли от незаконосъобразни действия на ДКЕВР с издаденото решение Ц-33/2012 година. С решение Ц-6/2014 година на комисията е изследван въпросът с останалите невъзстановени разходи, извършени от [фирма] за балансиране на енергийната система при промените в нея, предизвикани от ФЕЦ и ВяЕЦ и са предприети частични мерки за компенсирането им, които обаче не са довели до пълното възстановяване за предходния период. Поради тази причина [фирма] ги е посочил отново в разчетите си за предходния регулаторен период, като едновременно с това е предложил мерки за възстановяването им за следващите два регулаторни периода. Регулаторния орган е съобразил тежестта на задължението и упражнявайки превомощията си е направил корекция, като е приел за обосновано компенсирането на разходите не за два, а за три последващи регулаторни периода. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЕ изисква от комисията при изпълнение на функцията си по ценово регулиране, да се ръководи от допълнителни принципи: цените да са недискриминационни, да са основани на обективни критерии и да са определени по прозрачен начин. Едновременно с това трябва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия, включително разходите за управление на енергийните обекти и за поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на клиентите. Законосъобразността на административния акт в оспорената му част вече е потвърдена в съдебната практика - решение № 1271 от 31.01.2017 година по адм. дело № 4927/2016 година; решение № 2779 от 7.03.2017 година по адм. дело № 5101/2016 година; решение № 2790 от 8.03.3016 година по адм. дело № 7649/2016 година и други на Върховния административен съд, четвърто отделение.
Последното възражение в касационната жалба е за обстоятелството, че неправомерно само по отношение на два вида производители на ел. енергия от ВИ са приложени по-високи цени. То също е неоснователно. Разпоредбата на чл.27 ал.4 НРЦЕЕ (действала към момента на постановяване на административния акт) сочи компонентите, които се включват в цената за достъп в неизчерпателен вид, тъй като позволява включване, освен на цената за мощност/разполагаемост и цената за енергия и други елементи, функционално свързани със структурата на разходите. Именно, като разход [фирма] е посочил пред комисията финансовите средства за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързан с производството на ел. енергия, произведена от вятърни централи и фотоволтаици. Понятията са легално дефинирани в пар.1, т.13 и т.45 от допълнителната разпоредба на ПУЕС. Първичното регулиране е автоматична децентрализирана функция на турбинните регулатори на синхронизираните към електроенергийната система производствени агрегати, която поддържа баланса между производството и потреблението, като променя изходящата мощност на генераторите в зависимост от отклоненията на честотата. А вторичното е централизирано автоматично управление на генераторни блокове в контролна зона и/или блок, базирано на използване на резерва за вторично регулиране за изпълнение на формулираните две цели. Както в административното, така и в съдебното производство [фирма] обосновава направените за това разходи с обективната необходимост от закупуване на допълнителни резервни мощности, чрез които да се балансира променливата генерация на соларни и вятърни паркове. То е обусловено от случайното изменение на параметрите на първичните енергийни източници, които тези производители използват - слънце и вятър, предизвикващи големи отклонения в отдаваната от тях мощност. Това не е характерно за други производители на енергия от възобновяеми източници, поради което по отношение на тях не се твърдят от оператора направени допълнителни разходи. Преценено от този аспект, възражението на жалбоподателя за неравностойно третиране е неоснователно и обосновано не е уважено от първоинстанционния съд. По тези съображения касационната жалба в също е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответната страна, жалбоподателят ще следва да заплати 100 лева - юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2648 от 18.04.2016 година по адм. дело № 1853/2016 година на Административен съд - София град.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно.