Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. П. ЧЛЕНОВЕ:Е. И. С. Д. при секретар Г. У. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от председателяД. П. по адм. дело № 4807/2021 Делото е във фаза на втора касация.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. София и „ЕВРОПЕЙСКИОРИЕНТИРАНО ТРАНСПОРТНО КОНСУЛТИРАНЕ“ ЕООД, гр. София, против решение № 115 от 08.01.2021г., постановено по адм. дело № 7488/2020г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).

Предмет на оспорване с касационната жалба на директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София е решението, в частта му с която е отменен по жалба на „ЕВРОПЕЙСКИОРИЕНТИРАНО ТРАНСПОРТНО КОНСУЛТИРАНЕ“ ЕООД, Ревизионен акт (РА) № Р-2214-1113474-091-002 от 12.08.2016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1974/07.11.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения за ДДС и лихви за забава за данъчни периоди от м. декември 2008 г. до м. ноември 2009 г. общо в размер на 11 949 456.18 лв. и директорът на Дирекция „ОДОП” София е осъден да заплати разноски по делото в размер на 12 618,64 лв.

В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при противоречие и неправилно тълкуване на материалния закон. Оплакванията са свързани с факта, че според административния орган към датата на издаване на РА №Р-2214- 1113474-091-002/12.08.2016 г. от погасителната давност са изтекли 5 години, 2 месеца и 8 дни, което превишава предвидения в чл. 171, ал. 1 ДОПК пет годишен давностен срок и съдът е следвало първо да провери дали е изтекла давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК, преди да се произнесе по направеното възражение за изтекла давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Счита, че това е съществено процесуално нарушение. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да се постанови решение по същество, с което да се потвърди РА в частта на определените задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от м. декември 2008 г. до м. ноември 2009 г., като се посочи изрично, че така потвърденият РА в тази част не подлежи на принудително изпълнение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът от тази касационна жалба „ЕВРОПЕЙСКИОРИЕНТИРАНО ТРАНСПОРТНО КОНСУЛТИРАНЕ“ ЕООД, я оспорва.

Предмет на касационната жалба, подадена от „ЕВРОПЕЙСКИОРИЕНТИРАНО ТРАНСПОРТНО КОНСУЛТИРАНЕ“ ЕООД е решението, в частта му с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против РА № Р-2214-1113474-091-002 от 12.08.2016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1974/07.11.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. София при ЦУ на НАП, в частта на установени задължения за ДДС и лихви за забава за данъчни периоди от м. декември 2009 г. до м. юни 2010 г. в общ размер на 4 669 838.40 лв. и е осъдено дружеството за разноски в размер на 47 049.04 лв.

В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът прави възражение за изтекла погасителна давност, съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. По съществото на спора касаторът поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е задължил ответника да представи в цялост административните преписки по проведените две ревизионни производства, както и не са присъединени намиращите се в СГП оригинали на всички процесни фактури. Твърди, че на ответника не са дадени конкретни указания за представяне на доказателства относно твърденията за данъчна измама, изложени в обжалвания РА. Счита, че доказателствената тежест не е правилно разпределена във връзка със спорните обстоятелства. Излага твърдения, че съдът не е извършил законосъобразна проверка на материалната законосъобразност на обжалвания РА, тъй като по делото липсват всички събрани в хода на двете ревизионни производства доказателства, в това число липсват самите първични счетоводни документи. Съдът неправилно е приел, че доставките по издадените фактури от доставчиците „В.Д.В.007“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; „ЕВРОАЗИЯ СОФИЯ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; „ДОРИС ТРЕЙДИНП, ЕИК[ЕИК]; „МИЙТ ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; „НИКО МИЙТ И КО“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] и „КАМАРКО ДИСТРИБУТОРИ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] не са реални, като се е позовал на депозирани РА, издадени на доставчиците. Счита, че тези РА, са издадени на доставчиците в други производства, различни от настоящото и не могат да служат като доказателство за установените в тях факти и обстоятелства. От заключението по съдебно-счетоводни експертизи (ССЕ) се установява, че процесните фактури са отразени в справките-декларации по ДДС и в дневниците за покупки и продажби както от доставчиците, така и от жалбоподателя; по всички фактури са извършени плащания от жалбоподателя към доставчиците; стоките по фактурите са правилно отразени в счетоводните регистри на жалбоподателя; данък добавена стойност по процесиите фактури е изискуем от доставчиците. Излага съображения, че правото на данъчен кредит не може да бъде отказано на жалбоподателя с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците, както и с непризнаване на доказателства за произход, транспорт и такива за отразяване на доставките в счетоводствата на доставчиците, освен ако приходната администрация докаже и то въз основа на обективни данни, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или трябва да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от доставчик по веригата от доставки /Решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело С-285/11,Боник, т.40; Решение на СЕС от 21 юни 2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben и David, т.6; Решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11,G.T.T.45; Решение на СЕС от 13 февруари 2014г. по дело С-18/13,т. 31. Иска се отмяна на решението в посочената част и отмяна на РА в посочената му част като незаконосъобразен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба – директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, чрез процесуалния си представител я оспорва.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Всяка една от касационните жалби е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими, а по същество съобрази следното:

С решение № 10448 от 29.07.2020 г. по адм. дело № 14785/2019 г. на Върховния административен съд, I-во отделение, е оставено в сила решение № 5841 от 09.10.2019г., постановено по адм. дело № 12074/2016г. по описа на АССГ, в частта му с която е отменен РА № Р-2214-1113474-091-002/12.08.2016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1974 от 07.11.2016г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, в частта му относно установените на „Европейскиориентирано транспортно консултиране“ ЕООД, задължения за данък добавена стойност и лихви за данъчни периоди от м. април 2008г. до м. ноември 2008г. /вкл./ в размер общо на 9 989 271,33 лв., както и в частта с която е осъдена Дирекция „ОДОП“ – гр. София да заплати в полза на „ЕВРОПЕЙСКИОРИЕНТИРАНО ТРАНСПОРТНО КОНСУЛТИРАНЕ“ ЕООД разноски в размер на 5 362,24 лв.; Решението е отменено, в частта му с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на „ЕВРОПЕЙСКИОРИЕНТИРАНО ТРАНСПОРТНО КОНСУЛТИРАНЕ“ ЕООД против РА № Р-2214-1113474-091-002/12.08.2016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1974 от 07.11.2016г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, в частта му относно установените на дружеството задължения за данък добавена стойност и лихви за данъчни периоди от м. декември 2008г. до м. юни 2010г. /вкл./ в размер общо на 16 619 294 лв., както и в частта, с която е осъдено „ЕВРОПЕЙСКИОРИЕНТИРАНО ТРАНСПОРТНО КОНСУЛТИРАНЕ“ ЕООД да за плати на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, разноски в размер на 46 149,29 лв., като делото е върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Предмет на оспорване пред АССГ е била законосъобазността на РА № Р-2214-1113474-091-002/12.08.2016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1974 от 07.11.2016г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, в частта му относно установените на „ЕВРОПЕЙСКИОРИЕНТИРАНО ТРАНСПОРТНО КОНСУЛТИРАНЕ“ ЕООД задължения за данък добавена стойност и лихви за данъчни периоди от м. декември 2008г. до м. юни 2010г. /вкл./ в размер общо на 16 619 294 лв.

По делото е установено, че предмет на дейност на дружеството през ревизирания период е търговия с хранителни продукти - месо, сирена и месни продукти, като основен получател е „САФ МАГЕЛАН“.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е описал фактическите констатации, установени при ревизията. Приел е, че РА е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма.

По отношение на установените задължения за периода от м. декември 2008 г. до м. ноември 2009 г. съдът е приел, че оспореният РА следва да бъде отменен, тъй като е изтекла абсолютната погасителна давност, съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА в останалата част, съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че доставките по издадените фактури от „В. Д. В. 007“ ЕООД, „ЕВРОАЗИЯ СОФИЯ“ ЕООД, „ДОРИС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, „МИЙТ ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД, „НИКО МИЙТ И КО“ ЕООД и „КАМАРКО ДИСТРИБУТОРИ“ ЕООД не са реални. Съдът е приел, че жалбоподателя не е доказал предаването на стоките по фактурите издадени от всеки един от посочените доставчици, предвид липсата на каквито и да било доказателства, ангажирани от него в тази насока, извън самите фактури. Съдът е посочил, че наличието единствено и само на фактури и данни за счетоводното отразяване на доставките при получателя, при липсата на приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, транспортни документи и др. доказателства за предаването на стоките от съответния доставчик на получателя, не доказват наличието на доставка на стоки по смисъла на чл.6 ЗДДС.

По касационната жалба на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София:

Касационната жалба е неоснователна.

В оспорената му частично отменителна част решението е правилно и не страда от релевираните касационни пороци. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е изтекла абсолютна погасителна давност по смисъла на чл. 171, ал. 2 ДОПК в приложимата му редакция, съгласно която с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, касателно вменените задължения за ДДС за внасяне за данъчни периоди м. декември 2008 г. до м. ноември 2009 г. общо в размер на 11 949 456.18 лв. /вкл./, поради което и правилно първоинстанционният съд при направеното възражение в този смисъл в хода на съдебния процес го е уважил.

Неоснователни са доводите на касатора, че при основателност на възражението за изтекла абсолютна погасителна давност първоинстанционният съд е дължал преценка на материалната законосъобразност на ревизионния акт и отхвърляне на жалбата срещу него.

Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г.), когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. В конкретния случай 10-годишният давностен срок по чл. 71, ал. 2 от ДОПК е изтекъл не в хода на ревизионното, а на съдебното производство, поради което първоинстанционният съд не дължи предвиденото в нормата на чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК произнасяне. Съдът дължи произнасяне по основанието и размера на задължението само в хипотезите на изтекъл в хода на ревизията давностен срок и уважено възражение за давност. При основателно възражение за изтекла абсолютна погасителна давност в хода на съдебното производство не е допустимо да се потвърди като законосъобразен ревизионен акт, установяващ погасени по давност задължения. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в посочените части като незаконосъобразен, без да се произнесе по основанието и размера на задълженията и без да посочи изрично в диспозитива на съдебния акт, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение.

Възражението на касатора, че съдът е следвало първо да провери дали е изтекла давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК, преди да се произнесе по направеното възражение за изтекла давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК са неоснователни. Пред съда не е направено позоваване на пет годишната погасителна давност, съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК и съдът не може да я приложи служебно. Оплакванията на касатора, че към датата на издаване на РА от погасителната давност са изтекли 5 години, 2 месеца и 8 дни, което превишава предвидения в чл. 171, ал. 1 ДОПК пет годишен давностен срок, са неотносими, тъй като в случая нито в административното, нито в съдебното обжалване, е направено възражение относно изтичането на този давностен срок.

В този смисъл и като е отменил в тази му част РА първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което и следва да бъде оставен в сила.

По касационната жалба на „ЕВРОПЕЙСКИОРИЕНТИРАНО ТРАНСПОРТНО КОНСУЛТИРАНЕ“ ЕООД:

Касационната жалба е основателна.

Преди да разгледа жалбата по същество относно прилагането на материалния закон, настоящият състав на Въровния административен съд счита, че следва да се произнесе по направеното възражение за изтекла абсолютна погасителна давност от жалбоподателя, направено с допълнението на касационната жалба от 29.09.2021 г. и поддържано в допълнителна молба от 08.11.2021 г., относно установените с обжалвания РА публични вземания за данъчни периоди от от м. декември 2009 г. до м. юни 2010 г. включително, съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Според посочената правна норма, с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането и прекъсването на давността. Съгласно ал. 1, давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За задълженията по ЗДДС съгласно чл.89 ал.1 /в относимата редакция/ във вр. с чл.125 ал. 5 от същия задълженията е следвало да бъдат внесени от дружеството до 14 число включително на месеца, следващ данъчния период, за които се отнася. Следователно погасителна давност за задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от м. декември 2009 г. до м. юни 2010 г. включително е започнала да тече от 01.01.2010 г., съответно от 01.01.2011 г., като към 01.01.2020 г, съответно към 01.01.2021 г. е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК.

Поради това решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на задълженото лице срещу РА относно определеният данък по ЗДДС за данъчни периоди месец м. декември 2009 г. до м. юни 2010 г. включително, ведно със съответните лихви, следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменен РА в посочената част поради изтекла абсолютна давност в хода на съдебното производство и погасяване на задълженията. Решението следва да се отмени и в съответната част за разноските.

С оглед изода на спора на „ЕВРОПЕЙСКИОРИЕНТИРАНО ТРАНСПОРТНО КОНСУЛТИРАНЕ“ ЕООД следва да се присъдят претендираните и доказани разноски в размер на 4 500 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 115 от 08.01.2021г., постановено по адм. дело № 7488/2020г. по описа на Административен съд – София-град, В ЧАСТТА, с което е отхвърлена жалбата на „ЕВРОПЕЙСКИОРИЕНТИРАНО ТРАНСПОРТНО КОНСУЛТИРАНЕ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Слатина,[жк] [номер], вх. [номер], срещу Ревизионен акт № Р-2214-1113474-091-002 от 12.08.2016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1974/07.11.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. София при ЦУ на НАП, в частта на установени задължения за ДДС и лихви за забава за данъчни периоди от м. декември 2009 г. до м. юни 2010 г. в общ размер на 4 669 838.40 лв., както и в частта, с която „ЕВРОПЕЙСКИОРИЕНТИРАНО ТРАНСПОРТНО КОНСУЛТИРАНЕ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Слатина,[жк] [номер], вх. [номер], е осъдено да заплати на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при ЦУ на НАП София юрисконсултско възнаграждение в размер на 47 049.04 лв. като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-2214-1113474-091-002 от 12.08.2016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1974/07.11.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. София при ЦУ на НАП, в частта на установени задължения за ДДС и лихви за забава за данъчни периоди от м. декември 2009 г. до м. юни 2010 г. в общ размер на 4 669 838.40 лв.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите гр. София да заплати на „ЕВРОПЕЙСКИОРИЕНТИРАНО ТРАНСПОРТНО КОНСУЛТИРАНЕ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Слатина,[жк] [номер], вх. [номер], на основание чл.161, ал.1 ДОПК разноски в размер на 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115 от 08.01.2021г., постановено по адм. дело № 7488/2020г. по описа на Административен съд – София-град в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Димитър Първанов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емилия Иванова

/п/ Станимира Друмева