Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Подадена е молба от Х. Г. Б. чрез пълномощника си В. П. Б. /син/ и П. Г. Б. чрез пълномощника си адв. Е. О. за отмяна на въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 781 от 09.01.2009г. по гр. д.№ 719/2007г.

Ответниците Г. М. Г. и К. К. В. са подали отговор, в който изразяват становище, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК и не следва да се разглежда по същество.

В молбата за отмяна се твърди, че е налице новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК – неистинност на показанията на разпитаните по делото свидетели относно факта дали владението от страна на ответниците е било необезпокоявано и непрекъснато. Поддържа се, че въззивният съдебен състав не е изяснил дали ответниците са знаели за наличие на подадено възражение от Г. Г. до Поземлената комисия – Н. от 29.05.1992г. Направени са и доводи за незаконосъобразност на изводите на съда, че искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ не се погасява по давност и са изложени и други съображения за допуснато нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата и неточно приложение на закона.

Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл.303 ГПК, за което следва да бъдат въведени твърдения свързани с предпоставките на отделните предвидени в закона основания.

В хипотезата на чл.303 т.1 ГПК, на която се позовават молителите е необходимо да са открити нови обстоятелства или доказателства, които да не са били известни на страната или тя да не е могла да ги представи по делото по обективни причини. В случая такива нови доказателства не се представят, с оглед на което твърденията не са относими към основанието на чл.303 ал.1 т.1 ГПК.

Неистинността на показанията на свидетелите може да бъде основание за отмяна само по чл.303 ал.1 т.2 ГПК и то ако тя е установена по надлежния съдебен ред – влязла в сила присъда или решение по чл.124 т.5 ГПК ако наказателното производство не може да бъде образувано. Само твърдението за неистинност на показанията на свидетелите не може да служи като основание за допускане на отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК.

Основанието на чл.303 ал.1 т.5 ГПК е налице, когато страната, поискала отмяната е била лишен от правото да участва в делото вследствие нарушение на съответните правила или не е била надлежно представлявана. В случая твърденията са, че в първото съдебно заседание молителят П. Г. Б. се е явил без процесуален представител. Адвокатската защита по граждански дела обаче не е задължителна, следователно твърденията не могат да се подведат под хипотезата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК.

В останалата част на молбата се съдържат единствено доводи за неправилност на решението като в крайна сметка по същество тя се свежда до искане за преразглеждане на спора, по който инстанционният ред за разглеждане на делото е изчерпан, което е недопустимо.

С оглед на изложеното като процесуално недопустима молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ разглеждане молбата на Х. Г. Б. и П. Г. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенския окръжен съд № 220 от 11.05.2010г. по гр. д.№ 719/2007г.

Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: