О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3436

София, 01.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. №859/2025 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор С. О., срещу въззивно решение №4 от 16.01.2025 г. по в. гр. д. № 457/2024 г. на Окръжен съд - Разград в частта му, с която е потвърдено решение №624/18.10.2024 г. по гр. д. № 268/2024 г. на Районен съд – Разград за осъждане Прокуратурата на Република България и ОД на МВР - Разград да заплатят на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на Б. С. Н. сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.02.2024 г. до окончателното й изплащане.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване е поставен въпросът за прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както и за задължението на съда по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са в причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с ППВС № 4/1968 г., т. II от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от Б. С. Н., със...