Производството е по чл.208 от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична дирекция на Вътрешните работи чрез процесуален представител, гл. юрисконсулт Боянова против Решение № 3304 от 14.05.2016 г. по адм. дело № 970 по описа на 2016 г. на АССГ, с което СДВР е осъдена да заплати на Е. В. Г. сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за направени разноски във връзка с обжалване на НП № 23896 от 16.05.2012 г. на Началник АНД при ОПП – СДВР, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, сума в размер 91.43 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 500 лева за периода 16.04.2015 до 01.02.2016 г. както и сумата 310 лева представляваща направени по делото разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Дейността по ангажиране на административно наказателна отговорност представлявала вид административна дейност, а самота НП представлявало правораздавателен акт, издаден от несъдебен орган, от което се достигало до извод, че дейността на администрацията по ангажиране на административнонаказателна отговорност не е административна, а правораздавателна. Твърдяната вреда неправилно била възприета от първоинстанционния съд, като настъпила в пряка връзка с незаконосъобразен акт и при наличието на причинноследствена връзка между него, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Иска се отмяна на атакуваното пред настоящата инстанция решение, произнасяне по същество, като бъде отхвърлен и предявения от ищеца иск, като неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна, чрез процесуален представител адв.. Т, оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно, обосновано, мотивирано и законосъобразно. С оглед Тълкувателно решение № 2 от 2016 г. по описа на ВАС, било безспорно, че е налице причинноследствена връзка между направения разход. Претендират се направени по делото разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховния административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, в производство по чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, състав на АССГ е уважил исковата молба на Е. Г. срещу СДВР, с която се иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от 500 лева, представляваща имуществени вреди – разноски за адвокатско възнаграждение, направени по производството по обжалване и отмяна на незаконосъобразно Наказателно постановление № 23896 от 16.05.2012 г. на Началник АНД – СДВР. За да постанови този резултат административния съд е приел, че е налице отменен по съответния ред административен акт. Налице са убедителни доказателства за направени от ищцата в хода на това производство разноски, изразяващи се в заплащане на възнаграждение на адвокат и е уважил претенцията като доказана и основателна. С допълнително определение № 3296/10.06.2016 г., решението е изменено в частта относно разноските, като направените пред първоинстанционния съд такива, направени от ищцата са определени в размер на 510 лева.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение, смята, че обжалваното решение е постановено след съобразявана с всички относими към производството факти и обстоятелства. Изводите на съда съответстват на материалния закон и решението не страда от пороците посочени в касационната жалба.
Първоинстанционния съд е установил по безспорен и категоричен начин, че с Наказателно постановление /НП/ № 23896 от 16.05.2012 г. издадено от Началник АНД при ОПП – СДВР на Е. В. Г. са наложени две глоби за нарушение на ЗДвП. С Решение по АНД № 14181 от 2013 г. описаното НП е отменено, в частта, с която на Г. на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева, като в останалата част акта е потвърден. С Решение № 2593 от 16.04.2014 г. на АССГ по КНАХД № 1815/2014 г. решението на СРС, в частта, в която е потвърдено наказателното постановление е отменено и вместо него е отменено наказателното постановление и в частта в която на осн. чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП на лицето е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. в от ЗДвП. За защита по образуваните и водени пред двете инстанции производства Е. Г. е направила разход за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Безспорно е, че в хода и на двете производства по обжалване на НП е участвал адвокат, надлежно упълномощен от Г..
Настоящата инстанция споделя извода, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.
Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В практиката на Върховния касационен съд е възприето разбирането, че “…непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите“.
Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б и законово регламентирана със ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) дейност. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки без юридическо образование би било трудно да организира и проведе самостоятелно защитата си, упражнявайки в пълнота и по най-ефикасен начин дадените от закона правомощия и възможности в хода на извънсъдебно или съдебно производство, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование - юрисконсулти.
Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по реда, описан в закона. В хода на производството по отмяната не е задължително ползването на адвокатска помощ, но както бе отбелязано по-горе, за лице, непритежаващо съответна квалификация би било изключително трудно да упражни в пълнота дадените от закона правомощия и да реализира правото си на защита.
Връзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - ищцата не би потърсила адвокатска помощ, ако срещу нея не е издаден акт, увреждащ нейните законни права и интереси.
Предвид описаното следва да се приеме, че сумите, заплатени на адвокат за осъществяване на защита /в случая по оспорване на наказателно постановление пред съда/ представлява имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. За Г. не е съществувал друг ред за защита срещу наложената по реда на ЗДвП санкция. Изпълнено е и условието на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от същия закон, тъй като ЗАНН и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение, направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда,.
С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода, на ответника в настоящото производство следва да бъдат присъдени претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 300 лв., съобразно представените доказателства – договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3304 от 14.05.2016 г., постановено по адм. дело № 970/2016 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Е. В. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени от същата по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.