Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- София (ГДИН) срещу Решение № 48 от 26. 04. 2016 г., постановено по административно дело № 219/ 2015 г. на Административен съд– Сливен (АС Сливен) в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати сума от 1500 лева. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира искът на лицето за неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Посочва, че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените действия/ бездействия на ответника. Намира, че необосновано съдът е приел, че условията за настаняване в ареста се дължат на противоправно бездействие на служители на А.С.П, че за ищеца няма настъпили усложнения, а се касае за широко разпространени заболявания, които след своевременно предприети мерки на служители от А. С са излекувани, т. е. не е налице бездействие. Счита, че размерът на присъденото обезщетение е необосновано висок и не е подкрепен с доказателства. Иска се отмяна на решението в осъдителната част, с която е присъдено обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ и потвърждаване на съдебния акт в останалата част, в която искът е отхвърлен до пълния предявен размер. При условията на алтернативност се моли присъденото обезщетение да се редуцира до минимален размер.

По делото е постъпила и касационна жалба на П. Д. Б., подадена чрез адвокат С. Ра от САК срещу същото решение на АС Сливен в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 1500 лева до 10 000 лева. Излагат се аргументи, че решението в тази част е неправилно, като при определянето на обезщетението за претърпени вреди съдът не е съобразил всички представени по делото доказателства и не...