Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. М. против решение № 510 от 17.12.2015 г., постановено по адм. дело № 246/2015 г. по описа на Административен съд гр. В.Т.Ж навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да се отмени.
Ответникът – началникът на отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР гр. В. Т не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд гр. В. Т отхвърля жалбата на Г. Н. М. против заповед № 366з-666 от 24.03.2015 г. на началника на отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР гр. В. Т, с която на основание чл. 200, ал. 1, т. 9 и т. 12 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът констатира, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателя нарушава разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от ЗМВР и т. 24 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на...