Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна, при ЦУ на НАП, против решение № 2480/23.11.2015 г. по адм. дело № 682/2015 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-17-1402543-091-01/27.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., в частта потвърдена с решение № 904/16.02.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП” гр. В. при ЦУ на НАП, с който на [фирма] са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. в размер на 2069.88 лв., ведно с лихви в размер на 989.84 лв. и 2011 г. в размер на 15 594.82 лв., ведно с лихви в размер на 4505.39 лв.

Касаторът релевира оплаквания за необоснованост и допуснато нарушение на материални закон – касационни основания по чл.209,т.3 АПК. Претендира за отмяна на решението на АС-Варна и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. С подадени молби процесуалният представител юрк.. Н-Петрова представя нови доказателства и излага подробни съображения във връзка с наведените касационни оплаквания.

Ответникът, [фирма], редовно призован, не е представил писмен отговор по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Ревизионен акт № Р-17-1402543-091-01/27.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., в частта потвърдена с Решение № 904/16.02.2015 г. на изпълняващ длъжността директор на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. в размер на 2 069.88 лв., ведно с лихви в размер на 989.84 лв. и 2011 г. в размер на 15 594.82 лв., ведно с лихви в размер на 4 505.39 лв.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Приел, е, че неправилно приходните органи са счели, че съществуват пречки за преотстъпване на корпоративния данък, а именно тези по чл.167,ал.1, т.1 и т. 3 ЗКПО /ред. в сила от 01.01.2007г./ - към 31. декември на съответната година данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и т. 2. По делото няма спор относно фактите.

С ревизионния акт на ревизираното лице не е признато преотстъпване на корпоративен данък за 2009 г. и 2011 г., тъй като не са изпълнени общите изисквания за преотстъпване на данъка по чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Към 31.12.2009 г. РЛ е имало непогасени задължения за: лихви за невнесни в срок задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО, ЗО, ГВРС за м. 06, 07, 08. 10/2009 г. и част от главница 12.35 лв., представляваща задължителни осигурителни вноски за ДОО за м. 08. 2009 г. Към 31.12.2011 г. на дружеството са установени задължения за: невнесен ДДС и лихви за внесен със закъснение ДДС по СД за ДДС за м. 08 и м. 09.2011 г. Не е спорно, че останалите предпоставки, необходими за възникване на правото на преотстъпване на корпоративен данък, са налице.

Настоящият състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че подлежащи на принудително изпълнение са онези публични задължения, по отношение на които са предприети действия по чл. 182 от ДОПК, чрез изпращане на покана за доброволно изпълнение. Нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО не предвижда изискване да са предприети действия по принудително изпълнение на публичните задължения. Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения са онези задължения, които са установени с годно изпълнително основание по чл. 209 от ДОПК. Това следва от нормата на чл. 209, ал. 1 ДОПК, според която принудително изпълнение се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. В чл. 209, ал. 2 ДОПК са определени актовете, въз основа на които се предприема принудително изпълнение - ревизионен акт /по т. 1/, декларация от задълженото лице за изчислени от него задължения за данъци и осигурителни вноски /по т. 2/, актовете по чл. 106 и 107 ДОПК /по т. 3/.

При тази фактическа обстановка решаващите изводи, обусловили резултата по първоинстанционното решение, са незаконосъобразни. Досежно доказателствата по делото съдът необосновано е приел, че лицето има право на преотстъпване по реда на чл. 167, ал. 1 ЗКПО. Към релевантния момент - 31.12.2009 г. РЛ е имал непогасени задължения за лихви и задължителни осигурителни вноски за ДОО, предвид което не е отговарял на изискването по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, респ. не е имал право на преотстъпване на дължимия за съответната година корпоративен данък. Същите изводи могат да се направят и за д. п. 2011 г., в който дружеството има задължения за невнесен ДДС и лихви за внесен със закъснение ДДС по СД за ДДС. Вземанията за процесните данъчни периоди 2009 г. и 2011 г. представляват публични вземания по смисъла на чл. 162, ал.2 ДОПК, както и подлежащи на принудително изпълнение вземания по смисъла на чл. 209, ал.2, т.2 ДОПК. Следователно, декларираните от ДЗЛ за финансовите 2009 г. и 2011 г. счетоводни резултати по ЗКПО са подлежали на корекция в установените при ревизията размери. Тези корекции са дали основания за установяване на задължения за довнасяне на корпоративен данък за д. п. 2009 г. в размер на 2 069.88 лв. главница и лихви в размер на 989.84 лв. и за д. п. 2011 г. в размер на 15 594.82 лв. и лихви 4 505.39 лв. по процесния РА.

Като е приел противното и е отменил ревизионния акт, АС - Варна е постановил решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени.

Разноски: С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 2 449.60 лв.

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2480/23.11.2015 г., постановено по адм. дело № 682/2015 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отменен ревизионен акт №Р-17-1402543-091-01/27.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., в частта потвърдена с решение № 904/16.02.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП” гр. В. при ЦУ на НАП, с който на [фирма] са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. в размер на 2 069.88 лв., ведно с лихви в размер на 989.84 лв. и за 2011 г. в размер на 15 594.82 лв., ведно с лихви в размер на 4505.39 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу ревизионен акт № Р-17-1402543-091-01/27.11.2014 г.,издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта потвърдена с решение № 904/16.02.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с ЕИК[ЕИК], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. В. при ЦУ на НАП разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 2 449.60 лв. /две хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки/. Решението е окончателно.