Производство по чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът П. Г. моли бъде отменено решение № 224/08.02.2016г. по адм. д. № 2748/2014г. на АС-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против РА № 241401057/10.06.2014г. на ТД на НАП-Пловдив, поправен с РА за поправка № 1423009/30.06.2014г. на същата ТД като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли жалбата против РА да бъде уважена или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав като му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минимума по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение поддържа, че е прекомерно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 241401057/10.06.2014г. на ТД на НАП-Пловдив, поправен с РА за поправка № 1423009/30.06.2014г. на същата ТД в частта, с която за периода м.12.2007г. – м.12.2012г. е определен ДДС за внасяне след прихващане 19 943,38лв с 24 311,44лв лихви и за периода 2007г. – 2012г. са определени лихви за данъка по чл.48 от ЗДДФЛ в размер 175,51лв.

В РА е начислен данък на основание чл.86, ал.1 и 2 и чл.3, ал.2 от ЗДДС върху стойността на продадени имоти, построени от него и съпругата му по стопански начин чрез възлагане на [фирма], тъй като по ЗДДС...