Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. А. Л. срещу решение № 124 от 03.05.2016 г., постановено по адм. дело № 51/2016 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № з-2383/30.08.2011 г. на директора на ОДМВР - Добрич за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" по ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) отм. , Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила.

Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно.

Предмет на контрол пред първата съдебна инстанция е заповедта за уволнение на Л. от МВР, издадена през 2011 година. Същият навежда доводи само за нейната нищожност, тъй като към датата на подаване на жалбата срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК е бил изтекъл.

Административен съд - Добрич е извършил преценка на всички възможни хипотези, които биха довели до издаването на нищожен административен акт и при липса на доказателства за наличие на която и да е тях е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Съдебното решение е правилно като краен резултат, макар и съдържащо неточност в мотивите по въпроса дали с присъдата жалбоподателят е признат за виновен или невиновен в извършване на престъплението "подкуп". Обосновано с доказателствата, касаещи процедурата по издаване на оспорената заповед, компетентността на органа и материалноправните предпоставки по чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР отм. във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР отм. , административният съд е приел, че не са допуснати такива съществени нарушения на чл. 146 от АПК, които да са опорочили същата до степен на нищожност.

Във връзка с основното възражение в касационната жалба, основано на влязлата в сила присъда, следва да се отбележи следното: Със заповедта на Р. Л. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, а не на основание т. 1 от чл. 227. Тоест, наказанието е наложено не за осъждане на лицето за умишлено престъпление от общ характер, а за използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица, което представлява тежко дисциплинарно нарушение - деяние, несъвместимо с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата. С въпросната присъда Р. Л. е признат за невиновен в това, че на 01.07.2011 г. е извършил престъпление "подкуп", квалифицирано по чл. 302 във вр. с чл. 301, ал. 2 от НК и е оправдан по това обвинение. Със същата присъда обаче, той е признат за виновен за това, че на същата дата е разгласил сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗМВР. В документите, съставени в хода на проведеното дисциплинарно производство, въз основа на които е издадена заповедта, както и в самата заповед са изложени подробни данни относно действията на лицето по неправомерно изнасяне на информация и причините, поради които е направил това. С оглед на тях и по аргумент от чл. 297 и сл. от ГПК и чл. 224, ал. 3 от ЗМВР отм. , оправдателната част на присъдата не обосновава наличието на хипотеза на пълна липса на материалноправните предпоставки, предвидени в цитираните по-горе разпоредби от ЗМВР отм. и ППЗМВР отм. или на акт, изцяло лишен от законно основание, която би обусловила нищожност на оспорената заповед.

Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и то следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124 от 03.05.2016 г., постановено по адм. дело № 51/2016 г. по описа на Административен съд - Добрич. Решението е окончателно.