Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В. Р. Ч.и против решение 2337 от 08.04.2014 г. по адм. дело 6531 /2013 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. 1406/ 22.06.2013 г., издадена от полицейски орган при 01 Районно управление Полиция (РУП) на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 63, ал.1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм. е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като доказателствата не са обсъдени в съвкупност, а едностранно, както и обстоятелството, че при издаване на заповедта са допуснати нарушения на формата и на административнопроизводствените правила и не са изпълнени материалноправните предпоставки за прилагане на мярката. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР отм. в границите на предоставената му съгласно чл. 63, ал.1 от ЗМВР отм. компетентност.
Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена в съответствие с административнопроизводствените правила и при спазване на установената в чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМР отм. форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал.1, т. 1 от ЗМВР отм. и съдържа конкретни данни да възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление - хулигански действия, послужили като основание за ограничаване на свободното придвижване на лицето с оглед изясняване на възможното му участие и съпричастност към това деяние. Подробна информация за причините довели до задържането на Чорбаджийски и обосноваващи мярката, се съдържат и в представената докладна записка на старши полицай Ефремов от 01 РУП СДВР, който е очевидец на сбиването между жалбоподателя и свид. Тошев по повод настъпилия пътен инцидент. Изложените в заповедта и в цитирания документ факти, както и обстоятелството, че още на 22.06.2013 г. против жалбоподателя е образувано досъдебно производство ЗМ 2294/2013 г. по описа на 01 РУП - СДВР и същият е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 вр. с чл. 130, ал.2 от НК причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди, са достатъчни да мотивират прилагането на административната мярка. Ето защо съображенията на първоинстанционния съд в този смисъл следва да бъдат споделени, а доводите на касатора за съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила приети за неоснователни.
Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Разпоредбата на чл. 63, ал.1, т. 1 от ЗМВР отм. овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него.
При правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд София град приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая е установено, че на 22.06.2013 г. около 10.00 часа, в гр. С., на бул. Цариградско шосе жалбоподателят и свид. Тошев се сбиват по повод настъпило с участие на двамата пътнотранспортно произшествие. Образувано е досъдебно производство 2294/2013 г. по описа на 01РУП СДВР, по което жалбоподателят е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. чл. 131, ал.1, т. 12 вр. с чл. 130, ал.2 от НК причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. По тази причина Чорбаджийски е задържан в поделенията на МВР.
При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т.1 от ЗМВР отм. са осъществени жалбоподателят Чорбаджийски участва в сбиване на публично място по повод пътен инцидент. Тези данни дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя, спрямо Чорбаджийски е приложена принудителната административна мярка по чл. 63, ал.1, т. 1 от ЗМВР отм. и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Обстоятелството дали поведението на жалбоподателя е предизвикано от другия участник в пътното произшествие или от неговата майка е без значение за прилагане на мярката, тъй като не променя характера на предприетата от Чорбаджийски физическа саморазправа. Ето защо доводът на касатора, че не са налице основания за ограничаване правата на жалбоподателя, тъй като че поведението му е изцяло провокирано от Тошев, е неоснователен.
Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона.
Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен.
Решението на първоинстанционния съд е в съответствие със събраните по делото доказателства. Представените докладна записка от полицейския служител, очевидец на сбиването и пристигнал на мястото на произшествието, съдебномедицинското удостоверение -173/ 2013 г. на получените от Тошев наранявания, както и данните в становището на медицинския специалист Цонева, повикана на мястото на инцидента, съдържат непротиворечива информация за възможната съпричастност и участие на Чорбаджийски в престъпно посегателство. Всички изброени доказателства, които се подкрепят и от показанията от свид. Тошев и Тошева обосновават заключението на първоинстанционния съд, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона.
Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.
В съответствие с нормата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът извършва проверка на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал.1 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства, в това число и гласни, в подкрепа на направените доводи. Обсъдени са всички съображения и възражения на страните. Изводите на съдебния състав за неоснователност на жалбата са направени след преценка на всички представени и ангажирани в хода на административното производство и в съдебния процес доказателства, като показанията на свид. Тошев и Тошева, засегнати от действията на жалбоподателя, са обсъдени заедно с цитираните погоре данни в докладната записка на полицейския служител, очевидец на сбиването, тези в сведението, дадено от пристигналия на място медицински специалист, съдебномедицинското удостоверение за получените от Тошев наранявания, както и доказателствата за привличане на Чорбаждийки като обвиняем. В съдебния акт са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените изводи. Ето защо възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения и конкретно за това, че доказателствата са обсъдени изцяло, а изводите на съдебния състав се основават единствено на показанията на свид. Тошев и Тошева, които са недостоверни, тъй като свидетелите са пристрастни, са неоснователни.
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила.
По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение 2337 от 08.04.2014 г. по адм. дело 6531/ 2013г. на Административен съд София град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Д./п/ М. М.
М.М.