Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение 9622 / 09.07.2014 г. по адм. дело 835 / 2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба Н. Х. Т., от гр. Г. Д. с писмено становище оспорва същата като неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдът неправилно е преценил, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на изискванията за форма по чл. 246, ал.1 от ППЗМВР отм. . От същата се установяват обстоятелствата за време и място на извършените нарушения, а приложените към административната преписка писмени доказателства служат като нейни мотиви. Не са налице основания по чл. 146, т.3 и т.4 АПК за отмяна на акта.

Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение 9622 / 09.07.2014 г. по адм. дело 835 / 2014 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отменил по жалба на Н. Х. Т. заповед К 2923 / 19.11.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал.2, т.1, пр.3 и т.2, чл. 226, ал.1, т.4 и чл. 228, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 228, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказание недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година. За да постанови този съдебен акт, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден след неточно прилагане на матариалноправните разпоредби, при нарушения във формата и съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Посочил е, че процесната заповед не съдържа мотиви относно разпоредбите, които са нарушени, нито доказателствата въз основа на които нарушението е установено. Изброяването като основание на бланкетните норми на чл. 224, ал.2, т.1 и чл. 226, ал.1, т.4 и чл. 228, ал.1 ЗМВР не замества необходимостта от посочването на конкретните фактически и правни основания за издаването на заповедта. Решението е правилно.

По делото е установено, че със заповед К 2923 / 19.11.2013 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 224, ал.2, т.1, пр. 3 и т.2, чл. 226, ал.1, т.4 и чл. 228, т.1 от ЗМВР отм. , във връзка с чл. 228, ал.1, т.1 ППЗМВР е наложил на Н. Х. Т. дисциплинарно наказание недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година. Като дисциплинарни нарушения дисциплинарнонакзващият орган е посочил неизпълнение на служебни задължения, вменени с типова длъжностна характеристика рег. 13003 / 26.11.2010 г., утвърдена със заповед рег. 1з 2893 / 03.12.2010 г. на министъра на вътрешните работи, свързани с организацията, ръководството и контрола на цялостната дейност на РПУ гр. Г. Д. при съобразяване на нормативните документи, заповедите и разпорежданията на ОДМВР, ГДКП и МВР, регламентиращи работата по направление на дейност и във връзка с изпълнение на договор за дарение 9 / 10.01.2013 г., сключен между Община гр. Х.о и ОД на МВР Благоевград, по който привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е допуснал периодично изпълнение на 960 литра бензин А- 95 с единична стойност 2,50 лева, на обща стойност 2400 лева, с което е нарушил т.6 от заповед рег. 361 / 16.02.2013 г. на директор ОД на МВР Благоевград.

Преценките на съда за липса на конкретика при мотивирането на заповедта са обосновани. Наличните по делото и административната преписка писмени доказателства /талон от квитанция от 23.03.2013 г., талон от квитанция от 25.06.2013 г., месечен отчет от 02.07.2013 г. за движението на активите от група счетоводна сметка 30-20 на склад ГСМ - спонсори РУП гр. Г. Д., договор за дарение от 10.01.2013 г. между Община гр. Х.о и ОД на МВР Благоевград// сочат, че привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е приело процесното дарение и не е страна по договора за дарение. Заявените от Тонев възражения, че е запознал ресорните служители от РУП гр. Г. Д. с нормативните документи, отнасящи се до реда и условията за получаването, заприходяването и разходването на дарения не са обсъдени от дисциплинарнонаказващия орган. Визираните в заповедта фактически основания имат бланкетен характер, а отличаващите се с по-голяма конкретика факти за допуснато периодично изпълнение на 960 литра бензин А- 95 с единична стойност 2,50 лева, на обща стойност 2400 лева, с което е нарушена т.6 от заповед рег. 361 / 16.02.2013 г. на директор ОД на МВР Благоевград не намират подкрепа от приобщените по делото доказателства.

Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Тричленният състав на Върховния административен съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Обсъдил е всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал фактите от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 9622 / 09.07.2014 г. по адм. дело 835 / 2014 г. на Върховния административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. П./п/ Г. Г./п/ Т. Т./п/ Н. Г. Т.Т.