Решение №8798/17.07.2015 по адм. д. №11793/2014 на ВАС, докладвано от съдия Милена Славейкова

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Титан М ЕООД, гр. С., жк Младост 1, бл.522, вх.1, ет.1, ап.2, срещу решение 4551 от 03.07.2014 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 11838/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) 2121303014 от 29.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. С., поправен с РА за поправка 134638/19.08.2013 г., потвърден с решение 1848 от 29.10.2013 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. С. относно установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.04.2010 г. до 31.12.2010 г. и м. април 2011 г. и относно увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2010 г. с разходи по фактури, издадени Ню дрийм ЕООД, Вилидан ЕООД и Стандо ком ЕООД.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът безмотивно и безкритично е възприел доводите на приходната администрация, с което неправомерно е презюмирал, че фактическите констатации на акта са верни до доказване на противното. Счита, че в хода на ревизията са събрани достатъчно доказателства, които съдът не е подложил на самостоятелна преценка, а самоцелно и неправилно е изискал събирането на нови. Посочва, че задълженията му по ЗКПО неправилно са обосновани с доводи за липса на реални доставки по смисъла на ЗДДС и издадени на доставчиците ревизионни актове, които не са му връчени и които няма право да обжалва. Поддържа, че не са налице основания за преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО за 2010 г., тъй като счетоводната отчетност е водена в съответствие с изискванията на ЗСч и осигурява документална обоснованост на стопанските операции. Оспорва изводите за липса на реални доставки по смисъла на чл.6, ал.1 ЗДДС към Мартексметал ЕООД и на услуги по смисъла на чл.9, ал.1 ЗДДС от Ню дрийм ЕООД, Стандо ком ЕООД, Билдинг къмпани 2010 ЕООД, Велв ЕООД и Вилидан ЕООД. Посочва, че неправилно понася неблагоприятни последици от неподаване на декларации по чл.50 ЗДДФЛ от физическите лица, от които е изкупувал метални отпадъци. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отмени РА, като му присъди направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика гр. С. оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред административния съд РА 2121303014 от 29.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. С., поправен с РА за поправка 134638/19.08.2013 г., потвърден с решение 1848 от 29.10.2013 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. С., на касатора Титан М ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит (ДК) за данъчни периоди от 01.10.2010 г. до 31.12.2010 г. и м. април 2011 г. в размер на 102 271.67 лв., увеличен е финансовият резултат за 2010 г. на основание чл.26, т.2, чл.16, ал.2, т.4 ЗКПО, съответно е доначислен корпоративен данък (КД) в размер на 45 127.03 лв. със съответните лихви. Извършена е корекция, както на начисления ДДС, така и на данъчния кредит, отразен в издадени от дружеството протоколи по чл.117, ал.3 ЗДДС във връзка със закупени от физически лица (ФЛ) метални отпадъци, за които данъкът е изискуем от получателя на основание чл.163б, ал.1, т.2 ЗДДС, които корекции не са довели до промяна на декларираните от дружеството резултати за тези периоди. Ревизиращите органи са приели за дължим на основание чл.85 ЗДДС на данъка, начислен от ревизираното лице (РЛ) по фактури, издадени към Мартексметал ЕООД, независимо от изложените доводи за липса на реалност на доставките на различни видове семена и ядки поради липсата на връзка с основната дейност на страните по доставките, липсата на информационна следа за твърдяното закупуване на тези стоки от 1750 на брой ФЛ от гр. В., вкл. за заплащането й, липса на подадена справка по чл.73 ЗДДФЛ, както и на декларации по чл.50 ЗДДФЛ от ФЛ, липса на данни за съхраняване на стоката до продажбата й. В РА са изложени мотиви за липса на реални доставки на стоки по Глава ХХ а ЗДДС продажби на метални отпадъци с доставчици ФЛ поради липса на доказателства за реално стопанисване на пункт за изкупуване на метални отпадъци в гр. В., парцел ХV-514 в кв. Нов път по договор за наем от 08.01.2007 г., прекратен с учредяване на право на строеж върху имота с нотариален акт 37/21.05.2007 г. по данни на собственика на имота М. А. М.. Липсата на реалност се потвърждавала от непредставянето на стокови разписки или други документи за изкупени метални отпадъци от физически лица, за които при справка в информационния масив на НАП били установено, че не са подавали ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г., както и поради липса на подадена справка по чл.73 ЗДДФЛ за изплатени доходи. На РЛ е отказано право на ДК по фактури, издадени от Ню дрийм ЕООД, Стандо ком ЕООД, Билдинг къмпани 2010 ЕООД, Велв ЕООД и Вилидан ЕООД с предмет на доставките транспортни услуги. Изложени са идентични мотиви за липса на реалност на доставките поради декларирана от доставчиците друга икономическа дейност други специализирани строителни дейности, липса на назначен персонал по трудови или извънтрудови правоотношения, неподаване на справки по чл.73 ЗДДФЛ, което указвало на липса на кадрови ресурс, неподаване на ГДД по чл.92 ЗКПО, което било разнозначно на липса на приходи от дейността, респ. подаване на ГДД с нулеви стойности. По отношение на доставчиците Стандо ком ЕООД и Билдинг къмпани 2010 ЕООД имало издадени РА с приложена хипотеза на чл.85 ЗДДС. По отношение на доставчика Велв ЕООД изобщо не бил посочен видът на фактурираната услуга. Управителят на доставчика Вилидан ЕООД В. И. В. посочил, че не му е известно дружеството Титан М ЕООД и не е извършвал дейност, а за 2010 г. СД по ЗДДС били подавани с фалшиво пълномощно, за което имало подадена жалба в 03 РУП София. Горепосочените обстоятелства дали основание на ревизиращите органи да достигнат до извод, че Титан М ЕООД не е получавало и не е извършвало реални доставки, поради което не ставало ясно, за какво е било необходимо ползването на транспортни услуги, при декларирано ползване на транспортни услуги за същите периоди и от Ф. Б. ЕООД и Лидия 2000 ЕООД.

В частта по ЗКПО за 2010 г. на основание чл.26, т.2, вр. чл.10 и чл.16, ал.2, т.4 ЗКПО ревизиращият екип не е признал за данъчни цели отчетени разходи в размер на 451 270.26 лв. за транспортни услуги по фактури, издадени от Ню дрийм ЕООД, Вилидан ЕООД и Стандо ком ЕООД, в резултат на което е доначислен КД в размер на 45 127.03 лв., дължим ведно с декларирания от лицето, но невнесен КД в размер на 82 827.83 лв.

За да отхвърли изцяло оспорването съдът е възприел доводите за липса на реални доставки по фактури

с получател Мартексметал ЕООД, а именно: 0...04133/ 24.04.2011 г. ДДС 2384,40 лв. с предмет слънчогледово семе за посев 1400 кг; 0...04124/ 23.04.2011 г. ДДС 2330,40 лв. тиквено семе за посев дамски нокът 1200 кг; 0...04122/ 22.04.2011 г. ДДС 26002,60 лв. орехова ядка микс 13700 кг и 0...4123/ 23.04.2011 г. ДДС 35 723 лв. с предмет слънчогледово семе за белене реколта 2010 2011 г. 257 тона. Изложил е мотиви за липса на преки доказателства за произхода на стоката поради липса на данни за предаването й от 1750 на брой физически лица и за заплащане в тяхна полза, както и за липса на доказателства за съхраняване на стоката до отчуждаването й в полза на Мартексметал ЕООД. Тези обстоятелства са обсъдени съвкупно с другите установени по делото данни за липса на пункт на изкупуване в гр. В. (наемно правоотношение само в период 08.01.-21.05.2007 г.) и за коренно различната дейност на страните по доставките, които са титуляри на лицензии за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали.

Съдът е възприел доводите за липса на реални доставки на транспортни услуги от доставчиците

Ню дрийм ЕООД, Стандо ком ЕООД, Билдинг къмпани 2010 ЕООД, Велв ЕООД и Вилидан ЕООД (ненаименована услуга за Велв ЕООД) с мотив, че притежаването на фактура и нейното отразяване в счетоводството на получателя по доставката е индиция за имуществено разместване по изпълнен договор за изработка, но не е достатъчно за обосноваване на извод за настъпило данъчно събитие по доставка на услуга, поради което РЛ не е изпълнило доказателствената си задача да установи, че са настъпили данъчни събития по доставки на транспортни услуги, за което е необходимо да се установи, че изпълнителят е разполагал с изправни транспортни средства и правоспособен персонал и да се посочат конкретни данни за маршрута като пробег/разстояние и като краен и начален пункт. Неустановяването на тези обстоятелства, обсъдено съвкупно с липсата на подадени ГДД от търговците или такива с нулев резултат и липсата на данни за кадрови ресурс, е навело съда на извод за липса на реални доставки на услуги. С оглед констатациите в частта по ЗДДС за недоказаност на настъпили данъчни събития, съдът е намерил за законосъобразно и правилно основанието по чл.26, т.2, вр. чл.16, ал.2, т.4 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение с разходи в размер на 451 270.26 лв. по фактури, издадени от Ню дрийм ЕООД, Вилидан ЕООД и Стандо ком ЕООД, в резултат на което е доначислен КД в размер на 45 127.03 лв.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Титан М ЕООД срещу решение 1848 от 29.10.2013 г. на Дирекция ОДОП в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу РА поради липса на установени с него задължения. Предвид изложените в касационната жалба оплаквания по смисъла на чл.218, ал.1 АПК и характерът на съдебното решение по чл.147, ал.3 ДОПК, вр. чл.88, ал.3 АПК, тази част на решението не е предмет на касационната проверка.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал обосновани и правилни правни изводи относно спорните материално правни въпроси, които се възприемат от настоящата инстанция. Наличието на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит, а не само документално оформяне на стопанските операции. Липсата на доказателства, които установяват реално прехвърляне на собствеността върху вещи и реалното изпълнение на услуги, прави недоказана тази реалност, поради което законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит на основание чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС по доставките към РЛ, респ. е намерено основание по чл.85 ЗДДС за дължимост на данъка по фактурите, издадени към Мартексметал ЕООД.

Голословни и неоснователни са касационните оплаквания за безмотивно възприемане от съда на доводите на ревизиращите органи. Решението на първоинстанционния съд е изключително подробно мотивирано, както относно необходимостта от установяване на конкретните релевантни факти и обстоятелства, относими към спорните материалноправни въпроси, така и със съответните на логическите и опитни правила правни изводи, че липсата на доказателства в тази насока за обстоятелствата, за които лицето носи доказателствена тежест по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК, вр. пар.2 от ДР на ДОПК, води на извод за неосъществяване на твърдения от лицето благоприятен за него факт на реално осъществени доставки, респ. реално извършвана търговска дейност. Достигането до идентичен извод с този на ревизиращия орган не е основание за необоснованост на обжалваното решение, нито навежда на презумпция за вярност на фактическите констатации на РА, както неправилно се поддържа в касационната жалба. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение по разпределение на доказателствената тежест в процеса, като в две поредни съдебни заседания на 18.02.2014 г. и на 15.04.2014 г. е дал подробни указания на оспорващия относно обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест при правилно приложение на разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК. Указанията са редовно съобщени на лицето, което не е ангажирало доказателства в изпълнението им. При дадени указания до страните по чл.171, ал.4 АПК, вр. пар.2 от ДР на ДОПК и правилно разпределена доказателствена тежест, твърденията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неправилност на решението, са неоснователни. Тезата на касатора, че в хода на ревизията са събрани достатъчно доказателства за незаконосъобразност на РА, е неприемлива и е указание, че не е използвал процесуалните възможности на съдебното производство с допустимите доказателствени средства да докаже твърдяните от него факти, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Касационните оплаквания съдържат идентични доводи с жалбите срещу РА по административен и съдебен ред, относими към законосъобразността на РА, на които е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с

правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване.

Изводите на съда и на ревизиращите органи за липса на реални доставки не са изградени единствено на наличието на РА за част от доставчиците, поради което доводите на касатора за нарушение на правото му на защита поради невъзможността да ги обжалва са неоснователни. Съдът е направил съвкупна преценка на всички установени по делото факти и доказателства, посочил е, кои са подлежащите на доказване обстоятелства по отношение на доставките на стоки (семена и ядки) по смисъла на чл.6, ал.1 ЗДДС и на транспортни услуги съгласно чл.9, ал.1 ЗДДС и е формирал съответстващи им правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. При правилно приложение на закона по отношение на доставките към Мартексметал ЕООД е приел, че не е установено изкупуването на стоката от 1750 на брой физически лица от гр. В., за които няма данни да се занимават със земеделска дейност, нито да е извършено плащане в тяхна полза, като самото РЛ не е подало справки по чл.73 ЗДДФЛ за изплатени суми в полза на физически лица. Липсата на данни за съхранение на значителни количества ядки и семена до отчуждаването им в полза на Мартексметал ЕООД при установено наемно правоотношение за имот в гр. В., УПИ ХV-514, кв. Нов път единствено в периода 08.01.2007 г. 21.05.2007 г. и предметът на дейност на двете дружества по търговия с черни и цветни метали, правилно са преценени от първоинстанционния съд като обстоятелства, които навеждат на липса на реални доставки на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 ЗДДС фактическото предоставяне на собствеността върху стока с оглед разпореждането с нея като собственик от данъчнозадължено лице, което е реалният доставчик на стоката. В тази връзка, липсата на подадени от физическите лица декларации по чл.50 ЗДДФЛ е само едно от обстоятелствата, които са обсъдени съвкупно с всички останали по делото данни и правилно са преценени от съда като навеждащи на извод за липса на реални доставки. Касационните оплаквания, че не следва ревизираното лице да носи неблагоприятни правни последици от неизпълнението на задължения на трети лица са неоснователни, тъй като това не е единственото преценено от съда обстоятелство.

В идентичен смисъл е обсъдена липсата на подадени декларации от физическите лица по чл.50 ЗДДФЛ при преценката за реалността на декларирани от лицето доставки по Глава ХХ а от ЗДДС Доставки на стоки по Приложение 2 от ЗДДС от продажба на метални отпадъци с доставчици физически лица, макар изводът на органа по приходите за липса на реалност на доставките, отразени в протоколите по чл.163б, ал.1, т.2 ЗДДС, да не води до установяване на задължения предвид извършената корекция, както на данъчния кредит, така и на начисления данък по процесните протоколи. Правилно е съобразено от съда, че самото дружество не е подавало справки по чл.73 ЗДДФЛ, нито е представило документи за изплатени суми в полза на физическите лица, нито оригинални стокови разписки или друг вид документи за изкупени метални отпадъци от физически лица.

При правилно приложение на закона е постановено обжалваното решение и по отношение на получените от РЛ доставки на услуги товаро-разтоварни дейности, транспорт и ненаименована услуга от Велв ЕООД. Независимо от представените от РЛ по отношение на част от доставчиците товарителници с посочен рег. номер на превозно средство и номер на пътния лист, правилно първостепенният съд е взел предвид липсата на данни за маршрута като пробег/разстояние, липсата на данни за начален и краен пункт на превоза, неподадени от доставчика ГДД или подадени с нулев резултат, което е указание за липса на търговска дейност, респ. липсата на кадрови и технически ресурс за осъществяване на дейностите, за които задължително се изисква такъв изправни товарни автомобили и правоспособен персонал, както и деклариран от доставчиците предмет на дейност в областта на строителството. Тези данни са идентични за всички доставчици, подробно са обсъдени от първостепенния съд, споделят се от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. По отношение на доставчика Велв ЕООД, нито в рамките на ревизионното, нито в съдебното производство, е пояснено, какъв е видът на услугата. Липсата на конкретизация на услугите препятства извод за реалност на доставките, подкрепен с данните, че за 2011 г. според ГДД по чл.92 ЗКПО на доставчика същият не е разполагал с амортизируеми активи ДМА за извършване на определен вид услуга. При предоставени от управителя на Вилидан ЕООД данни, че не познава дружество Титан М ЕООД, а СД по ЗДДС са подавани с фалшиво пълномощно, правилно първостепенният съд не се е доверил на представените от РЛ 31 броя товарителници за извършен транспорт с вписан номер на пътен лист и рег. номер на превозно средство, поради липса на категорични данни от кого са съставени, при положение, че доставчикът няма назначен персонал, не е подавал справка по чл.73 ЗДДФЛ, според ГДД за 2010 г. не е упражнявал стопанска дейност и не притежава амортизируеми активи.

Неоснователни са касационните оплаквания за неправилно приложение на ЗКПО. Намереното от приходните органи основание по чл.26, т.2, вр. чл.10 и по чл.16, ал.2, т.4 ЗКПО за 2010 г. предоставя възможност за корекция на декларирания счетоводен финансов резултат с разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, респ. без да се вземе под внимание заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, които не са реално осъществени. Съгласно чл.10, ал.1 ЗКПО счетоводният разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Документална обоснованост е налице само когато фактурата, като първичен счетоводен документ, отразява вярно действително осъществена стопанска операция. Именно установените и подробно мотивирани в частта по ЗДДС данни за липса на верни стопански операции, отразяващи реални доставки на стоки и услуги, правилно и законосъобразно обосновават правен извод за наличие на основание за корекция на декларирания резултат по ЗКПО. Оплакванията на касатора за неправилно обосноваване на установените задължения по ЗКПО с доводи, относими към ЗДДС, са неоснователни.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Ответникът е направил искане за юрисконсултско възнаграждение, което не следва да се уважава предвид присъждането му в пълен размер съобразно обжалваемия интерес от първата инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение 4551 от 03.07.2014 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. 11838/2013 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ф. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Б. Ц./п/ М. С.

М.С.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...