Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:В. Ш. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Камелия Николоваизслуша докладваното от съдиятаВ. Ш. по адм. дело № 4884/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – В. Т. срещу Решение № 243/12.02.2021 г., постановено по адм. дело № 293/2020 г. по описа на Административен съд – В. Т. с което по жалба на З. П., ЕГН [ЕГН], е прогласена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 04/112/06068/04/01 от 03.02.2020 г., издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – В. Т.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. първо и трето от АПК. В подробно изложение аргументира законосъобразност на процесния АУПДВ по смисъла на чл. 146 АПК. Оспорва решаващите изводи на съда относно нищожността на акта, като посочва, че заповедта, прехождаща издаването на спорния АУПДВ, е вътрешноведомствен акт. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът – З. П., чрез процесуалния представител адв. Ц. В., оспорва основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да прогласи нищожността на процесния АУПДВ, административният съд е установил, от фактическа страна, следното:

З. П. е била регистриран земеделски производител, в което качество е подала заявление за подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по ПСРС 2007-2013 г. Подаденото заявление е одобрено, като между лицето и ДФ „Земеделие“ е сключен договор за отпускане на финансова помощ. На земеделския производител е отпусната сумата 24 447,50 лв., представляваща 50% от размера на договорената сума (общият размер е 48 892 лв., т. е. половината възлиза на 24 446 лв.). Установено е, че лицето не е спазило срока за подаване на заявление за второ плащане, поради което Директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – В. Т. е издал Заповед № 03-040-РД/148 от 20.06.2013 г., с която на земеделския производител е отказано плащане на останалата част от подпомагането и е указано, че следва да възстанови сумата от 24 446 лв.

При извършената съдебна преценка относно законосъобразността на АУПДВ № 04/112/06068/04/01 от 03.02.2020 г., съдът е приел, че актът изхожда от органа, издал и Заповед № 03-040-РД/148 от 20.06.2013 г., има същия адресат - З. П., като и двата акта отричат едни и същи права и вменяват едни и същи задължения. Според решаващата инстанция административният орган не е извършил проверка за допустимост на административното производство съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, а именно – дали няма влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Поради това е формиран решаващ извод, че обжалваният АУПДВ е издаден при допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо неговата нищожност.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е установил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 27 от АПК при започване на производство по издаване на индивидуален административен акт административният орган следва да извърши преценка относно допустимостта му. С разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е въведена като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на издаване на индивидуален административен акт, което в случая не е съобразено от административния орган. Видно от съдебната преписка, между Заповед № 03-040-РД/148 от 20.06.2013 г. и АУПДВ № 04/112/06068/04/01 от 03.02.2020 г. е налице идентитет: и двата акта са издадени от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – В. Т. като адресат е З. П.; и Заповедта, и процесния АУПДВ, са издадени с мотив, че лицето не е спазило задължението си за подаване на заявление за финансиране в срок, а според разпоредителната част и на двата акта на земеделския производител се отказва второ плащане и се определя сума за възстановяване. Доколкото административните актове се ползват със стабилитет и с издаването им компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва, повторен акт, издаден извън предвидените хипотези, е нищожен, както правилно е постановил административният съд. В случая няма твърдения, от страна на касатора, да е налице някоя от хипотезите на чл. 99 АПК, уреждащи основанията за възобновяване на производството по издаване на административен акт, поради което е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо нищожността на процесния АУПДВ.

С оглед изложеното до момента, несъстоятелни се явяват твърденията на касатора, че АУПДВ № 04/112/06068/04/01 от 03.02.2020 г. е законосъобразен административен акт по смисъла на чл. 146 от АПК.

Относно възраженията, че Заповед № 03-040-РД/148 от 20.06.2013 г. е „вътрешноведомствен акт“ и не е пречка за издаване на АУПДВ – същите са неоснователни. Както правилно се посочва и в първоинстанционното решение, съгласно Тълкувателно решение № 8/12.11.2015 г. на ВАС актовете, издавани от органите на Разплащателната агенция – Държавен фонд „Земеделие“, по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г., са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. П. З. е издадена именно на основание чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., видно от преписката по делото.

С оглед изхода на спора на ответника по касация се полагат разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 243/12.02.2021 г., постановено по адм. дело № 293/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на З. П. сумата 900 (деветстотин) лева за адвокатско възнаграждение

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Василка Шаламанова

/п/ Таня Комсалова