Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. Л. против решение 56/23.06.2014 г. на Административен съд Ловеч по адм. дело 316/2013 г. С него се отменя решение 42 от 28.10.2013 г. на директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата на М. П. Г. от с. О. Л. област срещу разпореждане 17/02.10.2013 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО за неправилно изплатено парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 КСО за периода от 14.05.2010г.

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.

Ответницата М. П. Г. взема становище в писмен вид за недопустимост на жалбата поради просрочие, алтернативно за неоснователност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба от М. П. Г. срещу цитираните решение и разпореждане. С последното се разпорежда да възстанови недобросъвестно получени суми за периода от 14.05.2010 г. до 06.09.2010 г. представляващо парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 КСО в размер на 907,59 лева главница и 511,71 лева лихви.

Съдът от доказателствата по делото е установил от фактическа страна, че П. Д. Г. е майка на малолетното дете Д. С. П., родено на 30.09.2008 г. и е била в трудовоправни отношения с "Ст.Вълев" ЕООД гр. Т. от 26.05.2008 г. до 01.05.2010г. С декларация заявление от 28.09.2009 г. до директора на РУСО Ловеч тя е поискала да й...