Образувано е по касационна жалба на директора на Д. С. подпомагане Хасково против решение 339 / 16.07.2014 г. по адм. дело 411 / 2014 г. на Административен съд Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 6 АПК, чл. 7 , ал.1 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), чл. 19, ал.1 и чл. 24, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД) - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба П. Й. Й., от гр. Х. не изразява становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдът неправилно е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал.1 АПК. С оспорената заповед е налице отказ на административния орган да предостави заявената помощ по чл. 7 ЗСПД, тъй като молбата е подадена предсрочно и не отговаря на императивното изискване по чл. 24, ал.1 ППЗСПД.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна.
С решение 339 / 16.07.2014 г. по адм. дело 411 / 2014 г. Административен съд Хасково е отменил по жалба на П. Й. Й., от гр. Х. заповед Х22-А-12017 / 18.12.2013 г. на директора на Д. С. подпомагане Хасково и е изпратил преписката на административния орган за издаване на нов акт съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и поради нарушение на закона и в частност чл. 6 АПК. Административният съд е посочил, че органът по социално подпомагане не е изследвал всички предпоставки, касаещи необходимостта от получаването на заявените социални помощи, издавайки формален отказ. Решението е правилно.
По делото е установено, че със заповед Х22А12017 / 18.12.2013 г. директорът на Д. С. подпомагане Хасково е отказал на П. Й. Й. отпускане на месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст под формата на социална инвестиция, приемайки, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 7, ал.1 от ЗСПД във връзка с чл. 24, ал.1 ППЗСПД, тъй като заявителката има отпусната помощ до 31.12.2013 г. и следва да подаде нова молба след 01.01.2014 г..
Съгласно чл. 7, ал.1 ЗСПД месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, при условие, че детето не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца; редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължителна предучилищна подготовка на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; живее постоянно в страната.
По делото не е спорно, че за детето В. Д. Л. и семейството му са налице материалноправните основания от цитираната норма.
Съгласно чл. 19, ал.1 ППЗСПД месечните помощи за деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст се отпускат от началото на месеца, през който е подадена молба-декларацията с необходимите документи и са налице условията по чл.7 ЗСПД. Разпоредбата на чл. 24, ал.1 ППЗСПД доуточнява, че молба-декларацията за месечни помощи по чл. 17 ППЗСПД се подава на всеки 12 месеца. Тези разписани с Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане процесуални правила имат значение за допустимостта на административното производство. Едно от нововъденията на Административнопроцесуалния кодекс е кодифицирането на процесуалните предпоставки за образуването на административното производство и пряка последица от отсъствието на някоя от тях обуславя не произнасяне с административен акт по същество, а с акт, с който се отказва искането за издаване на административен акт. По тези съображения издадената заповед Х22А12017 / 18.12.2013 г. на директора на Д. С. подпомагане Хасково, с която той се произнесъл по съществото на искането, с което е сезиран, а не с акт по допустимостта обуславя нейната незаконосъобразност.
От практическа важност в случая е въпроса как трябва да продължи производството след отмяната на оспорения индивидуален административен акт.
Административният съд е върнал преписката на директора на Д. С. подпомагане Хасково за издаване на нов акт по молба-декларацията на П. Й. Й., подадена от 17.12.2013 г. и според настоящия състав на Върховния административен съд това е законосъобразното разрешение. То се налага от последващото саниране на предсрочно подаденото искане с оглед момента на новото произнасяне и от вярното тълкуване и прилагане на чл. 6, ал.1 АПК от Административен съд Хасково предвид конкретиката на казуса.
При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 339 / 16.07.2014 г. по адм. дело 411 / 2014 г. на Административен съд Хасково. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Т. Т. Т.Т.