Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.

К. Я. Н. е обжалвал решението на Софийския градски съд, ІІ-Г въззивен състав от 01.05.2010г. по гр. д.№ 1311/1009г. в частта за държавните такси.

С въззивното решение Софийският градски съд е решил делото по същество при условията на чл. 208 ал.1 ГПК отм.

като след частична отмяна на решението на Софийския районен съд, 59 състав от 01.12.2008г. по гр. д.№ 5867/2005г. по извършване на делбата по реда на чл.289 ГПК отм. е намалил пазарната стойност на дял ІІ от окончателния разделителен протокол от 356 000 на 257 400лв. ; на държавната такса от 11336.80 на 9364.80лв., представляваща 4% върху стойността на дяловете на страните, които са равни и е присъдил държавна такса за въззивното производство в размер на 2574лв., представляваща 2% върху стойността на дял ІІ.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. В нея са развити доводи, че е присъдена прекомерна държавна такса с несправедливи последици за страните, защото размерът й общо 23 877.50лв. е съпоставим със стойността на недвижим имот.

Ответникът П. Я. Н. не е подал отговор по частната жалба.

В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят въпросите за размера и начина на определяне на държавната такса по делбено дело, както и за начина на определяне на обжалваемия интерес при въззивно обжалване на определената стойност на дела по делбено дело. Според касатора тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и по тях не е налице установена съдебна практика, което обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

По поставените въпроси при отменения ГПК съществува многобройна съдебна практика, тъй като по всяко делбено дело, което приключва с решение по извършване на делбата, както и при обжалване на това решение пред по-горен съд се събират държавни такси. Съгласно т. 4 от отменената Тарифа №1 за държавните такси Обн. в. Д.в. бр. 71/1992г. по делата за делба съдът определя таксата върху стойността на дяловете по 4%, а при обжалване се прилага т.12 от същата тарифа, според която таксата се събира в половин размер върху обжалваната част. Сега действащата Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Обн.Д.в. бр.22/2008г. възпроизвежда старите текстове. Според чл.8 от Тарифата по дело за делба се събира държавна такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а за обжалване пред въззивна инстанция таксата се определя по чл.18 и тя е 50 на сто от дължимата за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.

Според утвърдената съдебна практика държавната такса по делбените дела се присъжда от районния съд с решението по извършване на делбата, когато за пръв път се определя пазарната цена на делбеното имущество. При обжалване пред по-горен съд в първата фаза на делбата се събира държавна такса за всеки жалбоподател като по неоценяем иск по чл.18 във връзка с чл.3 от Тарифата, защото в този етап на делбеното производство стойността на дяловете е неизвестна. След определяне на стойността на дяловете във втората фаза на делбата и на дължимата държавна такса по т.8 от Тарифата, при обжалване таксата се събира по чл.18 в размер на 2% от стойността на дела на жалбоподателя, защото обжалването създава висящност на цялото производство и с него се защитава правото на обжалвалия съделител да получи дял, съответстващ на квотата в собствеността по предпочитания от него способ. Развитите от частния жалбоподател съображения за неоправдано високия размер на държавните такси в делбата, които се определят въз основа на пазарната стойност, а не по данъчната оценка на имотите, както е по исковете за собственост не обосновават необходимост от изоставяне на установената съдебна практика. Размерът на държавните такси е нормативно определен и съдът няма правомощия да ги намалява по съображения за прекомерност или несъразмерност със сложността на делото. Единствената възможност за съделителите да заплатят по ниски държавни такси е да сключат спогодба, при която те се събират в половин размер - по 2% върху стойността на всеки дял. С оглед на изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, Спрямо частния жалбоподател не е определена по-висока от дължимата държавна такса с оглед на което не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Г въззивен състав от 01.05.2010г. по гр. д.№ 1311/1009г. в частта за държавните такси.

Определението не подлежи на обжлаване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: