5 гр. д. № 1001/2010 г. на ВКС, І г. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 191

София, 28.02.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Д. Ц.

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 1001/2010 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от И. С. срещу решение от 04.03.2010 г. по гр. д. № 2188/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което след като е отменено първоинстанционното в частите, с които са уважени искове за сумата 14800 лв., представляваща стойността на направени подобрения и за сумата 11977 лв. доплатена стойност на предоставен в обезщетение апартамент и за сумата 1632.28 лв. присъдени разноски е постановено друго, по съществото на спора, с което предявените искове са отхвърлени като неоснователни.

Поддържа се довод за необоснованост на извода, че касаторката не е била добросъвестен владелец подобрил имота, който е възстановен в патримониума на общината след отмяна на отчуждаването на бивш имот на касаторката. Вторият довод е за нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е определил правната квалификация на иска за присъждане стойността на подобренията, а се е произнесъл по тази, дадена от касаторката в исковата молба. Третият довод е за неправилно прилагане на материалния закон чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК е направено позоваване на общите предпоставки чл. 280, ал.1 ГПК, без да е мотивирана конкретна предпоставка. Твърди се, че съдът е разрешил процесуален въпрос от значение за изхода на спора, дали е задължен служебно да определи правната квалификация на иска, с който...