Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно горско стопанство[населено място] против решение № 2093 от 17.12.2009г. по гр. д.№ 2526/2009г. на П. окръжен съд, с което е обезсилено Р № 1938 от 10.07.2009г. по гр. д.№ 298/2009г. на РС[населено място], с което е отхвърлен отрицателен установителен иск, предявен по отношение на Община “Р.” да се признае за установено, че тя не е собственик на гори с площ 27 100 дка в землището на [община]” при описани граници и е прекратено производството поради недопустимост на иска, като преждевременно заведен.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост ако на ответника само е признато правото на възстановяване на гора, но не е приключила административната процедура по индивидуализирането й. По този въпрос, касаторът твърди наличие на противоречива съдебна практика. Представя решения на ВС и ВКС и на П. ОС – основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.:.

Ответницата по касация [община] не взема становище.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК в първоначалната му редакция, при действието на която е постъпила касационата жалба, до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По предявеният отрицателен установителен иск от касатора против Община “Р. е постановено първоначално решение от 05.06.2007г. по гр. д.№ 265/2007г. на П. РС, с което е признато за установено, че към 09.09.1944г. общината не е била собственик на процесната гора от 27 100 дка. В мотивите е прието, че тя е била и е останала държавна собственост, защото е била предоставена на общината като балталък. В хода на производството е представено решение по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, с което е признато правото на възстановяване на Общината върху същата гора въз основа на записване в емлячния регистър на[населено място] и протокол за предмета на горското стопанство от 1942г., но е прието, че тези доказателства не установяват правото на собственост на общината, че се касае за гора балталък, която не подлежи на възстановяване съгласно пар.5 от ЗВСГЗГФ, поради което е останала държавна собственост. С решение от 13.03.2008г. по гр. д.№ 1898/2007г. на П. ОС е обезсилено това решение като недопустимо, като е прието, че иска по чл. 13, ал.8 от ЗВСГЗГФ не е за установяване правото на собственост към минал момент, а е предявения иск по чл. 97, ал.1 от ГПК за установяване дали имота е общинска, или държавна собственост. Делото е върнато за ново разглеждане по предявения иск от друг състав на РС. Въззивното решение не е допуснато до касационен контрол с определение № 144/29.12.2008г. по гр. д.№ 4042/2008г. на ВКС. В мотивите съдът е изложил съображения, че по установителния иск за собственост към настоящия момент, съдът ще следва да изследва и правото на собственост към минал момент преюдициално. При новото разглеждане на делото с Р № 1938/10.07.2009г. по гр. д.№ 298/2009г. на П. РС предявения отрицателен установителен иск е отхвърлен, тъй като държавата не доказала, че общината не е собственик на признатите за възстановяване гори с площ 27100 дка. С обжалваното сега решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е преждевременно заведен, тъй като на Общината не е възстановено с решение и скица към него правото на собственост, а само й е признато правото на възстановяване на собствеността от съда. Административната процедура не е приключила.

Първият въпрос по който се иска допускане до касация е свързан с допустимостта на предявения иск и е определил решаващия извод на съда, поради което обосновава общото основание за допускане до касация. От представените решения относими към този въпрос са Р № 1814/02.11.2007г. по гр. д.№ 1688/2007г. на П. ОС, с което при подобна обстановка, съдът се е произнесъл по същия иск по същество. С Р № 93805.12.2008г. по гр. д.№ 33412007г. на ВКС,І гр. о. и Р № 724 от 07.10.2009г. по гр. д.№ 1280/2008г. на ВКС І гр. о., приложени по въззивното дело е прието, в аналогична фактическа обстановка, че предявения иск е допустим. Предвид изложеното, съдът приема, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно по касационна жалба, подадена от Държавно горско стопанство[населено място] против решение № 2093 от 17.12.2009г. по гр. д.№ 2526/2009г. на П. окръжен съд.

Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 46 253,52 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: