ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1055
София, 26 юли 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Албена Бонева
като разгледа докладваното от съдията Б. Б. гр. д. № 1778 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 09.07.2010 г. по гр. д. № 5804/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 26.02.2010 г. по гр. д. № 52656/2009, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], София, представляван от адв. М. Х., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди фактическите обстоятелства, които съответстват на правното основание, посочено в заповедта за уволнение, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката, установена в т. 28 ППВС № 6/13.12.1959.
Ответникът по жалбата М. И. Г. не везма становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в заповедта за уволнение дисциплинарното нарушение не е ясно индивидуализирано с всичките му обективни и субективни признаци.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя крайното решение на съда, но той няма претендираното значение за уеднаквяване на съдебната практика, тъй т. 28 ППВС № 6/13.12.1959 е приета при действието на чл. 130 КТ от 1951 г. и е изгубила своето значение, с приемането на КТ от 1986 г., тъй като в неговия чл. 195 е уредено съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, която не е необходимо да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, но е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, като е допустимо и препращане към други (известни на работника) документи (вж. и Решение № 747/18.02.2011 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр. д. № 735/2009).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА
касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 09.07.2010 г. по гр. д. № 5804/2010
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.