СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛБЕНА БОНЕВА

В. Й.

като разгледа докладваното от съдия А. Б.

гр. дело № 1552 по описа за 2010 г.

взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. А. К., чрез адв. Д. Д. Г. срещу въззивно решение № 207/14.10.2010 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по гр. д. № 359/2010 г.

Излага доводи за неправилност.

Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

С въззивното решение, като е потвърдено това на първостепенния Харманлийски районен съд, е отхвърлен иска по чл. 200 КТ на И. А. К. против [фирма] /в ликвидация.

Поставеният въпрос за начина, по който следва да се установи професионалното заболяване и това, че то е причинило временна или трайна неработоспособност, е от значение за постановения резултат.

Възприетото от въззивния съд, че е нужно че определеният процент трайна неработоспособност да е над 50 % е в противоречие с трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, която е задължителна, а именно, че породените от професионално заболяване щети следва да се обезщетят по чл. 200 КТ дори, когато установената неработоспособност е под 50% /срв. Р-286-2010-ІV ГО, Р-380-2010-ІV ГО, Р-45-2011-ІV, 521-2010-ІV/.

В случая, обаче, правилното приложение на закона в указания смисъл няма да промени крайния резултат, защото въззивният съд е приел още, че не е установена по надлежен ред намалена или трайна работоспособност на ищеца И. К. за времето, предмет на иска – 01.12.2006 – 30.11.2008 г. Той е представил само протокол на Диагностична комисия от 11.04.1995 г. за потвърждаване на професионално заболяване с диагноза „вибрационна болест от локално вибровъздействие ІІ степен. Посочени са загубените дни за нетрудоспособност – 44 и са дадени препоръки за трудоустройване за 6 месеца. Приложен е още протокола за разследване на професионално отравяне или заболяване от 29.03.1995 г. и епикриза от 13.03.1995 г. Въззивният съд е посочил, че за времето, за което се претендира обезщетение действащото законодателство изисква установяване на професионалното заболяване и съответната неработоспособност по надлежен ред, каквито доказателства не са представени. Работникът не може да се ползва и от § 2 НМЕР, която предвижда, че постановените до 31.12.2004 г. експертни решения на ТЕЛК /НЕЛК/, в които определеният срок на инвалидност не е изтекъл до тази дата, след 01.01.2005 г. се считат с неопределен пожизнен срок на инвалидност при навършена 65-годишна възраст на лицата. В случая И. К. не е навършил изискуемата възраст към релевантната дата, а и не е представил доказателства, че към него момент се е ползвал с решение, в което определеният срок на инвалидност да не е бил изтекъл. Единственият документ от ДК, представен по делото e за срок до октомври 1995 г.

По този въпрос не е налице противоречие с приложените от касатора съдебни актове – Р-369-2008 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 463/2008 г. и Р-95-2009 на Харманлийския районен съд по гр. д. № 21/2009 г. не са влезли в сила и, както е изяснено в ТР 1-2009-ОСГТК, не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

В Р-207-2010-ІV ГО ВКС решението, с което е била определена трайната неработоспособност на работника е безсрочно, така че не е налице аналогичност в разглежданите случаи. По настоящото дело, въззивният съд не е отказал да приеме като годно доказателство протокола от 1995 г., защото е съставен от Диагностична комисия, а не от ТЕЛК или НЕЛК, а е изяснил, че той установява само временна неработоспособност за период много преди исковия период, като същевременно няма друго надлежно установяване на това релевантно обстоятелство.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

:

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

въззивно решение № 207/14.10.2010 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по гр. д. № 359/2010 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: