Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Л. Б. Н. от гр. Д. чрез адв. С. Р. срещу Решение 90 от 19.06.2014 г., постановено по адм. д. 288 по описа за 2014 г. на Административен съд Добрич, в частта, с която предявеният от касатора срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури / ИАРА/ иск за присъждане на неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над присъдените 2500 лв. до пълния претендиран размер от 10000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба 02.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени му от акт на дискриминация, установен с Решение 32 от 19.02.2010 г. на Комисия за защита от дискриминация .

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Застъпва становище, че в резултат на така допуснатите от първоинстанционния съд нарушения му е присъдено обезщетение в занижен и несправедлив размер. Твърди, че първоинстанционният съд не е обосновал съответствието на присъдения размер на обезщетението с критериите по чл. 17 от Директива 2000/78/ЕО. Този размер не е съобразен и със състоянието на дискриминация, няма характер на ефективна и убедителна мярка срещу установената дискриминация, а присъденото обезщетение не следва да бъде със символичен характер. По тези причини според касатора обжалваното решение не отговаря на изискванията на чл. 17 от Директива 2000/78/ЕО и занижава обществената стойност на човешкото достойнство. Предвид изложеното се иска отмяна на съдебното решение, предмет на проверка, в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да бъде уважен предявения иск в пълния му размер. Претендират се разноски, в това число и резултативен адвокатски хонорар.

Л. Н. , наред с касационната жалба, по повод която е образувано настоящото производство пред ВАС, е предявил и частна жалба срещу постановеното по адм. д. 288/2014 г. по описа на АС-Д. О. 181/01.08.2014 г., с което на основание чл.248, ал.1 от ГПК е отхвърлена молбата му за изменение на съдебното решение в частта за разноските по отношение присъждане на адвокатски хонорар в размер общо на 2900 лв / 150 лв твърд хонорар и 2750 лв резултативен хонорар /.

С. Р. 90 от 19.06.2014 г., постановено по адм. д. 288 по описа за 2014 г. на Административен съд Добрич, но в осъдителната му част, в която Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е осъдена да заплати на Л. Н. 2500 лв обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от установеното с решението на КЗД дискриминационно съкращаване в щата, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 02.04.2012г. до окончателното й изплащане, е предявена касационна жалба и от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Вторият касатор твърди неправилност на съдебното решение в осъдителната му част като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Редовно призован за съдебно заседание, Л. Н. не се явява, не се представлява и не представя писмени бележки по същество.

Вторият касатор, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури / ИАРА/,той - и ответник по първата касационна жалба, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частната жалба, предявени от Л. Н. и за недопустимост на касационната жалба на ИАРА.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които решението в обжалваните части е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Настоящата касационна инстанция намира, че макар в касационната жалба на ИАРА да не се съдържа фактическа конкретизация на основанията за неправилност на съдебното решение, доколкото в същата се твърди, че решението противоречи на процесуалния и материалния закон, то жалбата следва да бъде разгледана и следва да бъде извършена съдебна проверка за правилността на съдебното решение на така формулираните, макар и общо, касационни основания по чл.209,т.3 от АПК.

Частната жалба, предявена от първия касатор срещу определението по делото, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта му за разноските, също е предявена в срок, предвид разпоредбата на чл.248, ал.3 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледани по същество, касационната жалба и частната жалба, предявени от Л. Н. са неоснователни, а касационната жалба на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури се явява основателна по следните съображения :

Л. Н. е предявил срещу ИАРА два обективно съединени иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, както следва : иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 17 500 лв, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното й изплащане и иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, претърпени в резултат на обявеното за дискриминационно с решение на КЗД бездействие на органа по назначаването изпълнителния директор на ИАРА да извърши подбор преди издаване на заповед за прекратяване на служебните правоотношение с ищеца поради съкращаване в щата.

Със свое решение 116 от 25.07.2013г., постановено по адм. д. 538/2012 г., АС-Добрич е отхвърлил като неоснователни и двата обективно съединени иска. Решението на АС-Добрич е било обжалвано от Л. Н., по повод на което е образувано адм. д. 13520/2013 г. по описа на ВАС, трето отделение. Със свое решение 5719/28.04.2014 г. по горецитираното дело, Върховният административен съд е оставил в сила решението на АС-Добрич в частта му, в която е отхвърлен изцяло предявения от Нуредин иск за присъждане на имуществени вреди и е отменил решението в частта му, в която е отхвърлен иска му за неимуществени вреди. ВАС е приел, че предявеният иск за неимуществени вреди душевни болки и терзания, чувство на унижение и несправедливост, следва да бъде разгледан в светлината на твърденията на ищеца за причиняването им от установения с решението на КЗД дискриминационен акт, а не само във връзка с последиците от заповедта за прекратяване на служебните правоотношения. Поради горното решението в тази част е отменено, а делото върнато за ново произнасяне от друг състав на АС-Добрич.

Именно по този повод е образувано адм. д. 288 по описа за 2014 г., по което и на основание чл.226 от АПК е постановено оспореното в настоящото касационно производство съдебно решение.

С обжалваното решение АС - Добрич е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.74 от закона за защита от дискриминация /ЗЗД /. Налице е установено по чл.21 от ЗЗД с влязло в сила решение на КЗД незаконосъобразно бездействие на органа по назначаването, изразяващо се в нарушение на чл.21 от ЗЗД по признак лично положение, същото дискриминационно поведение е причинило на ищеца вреди от вида на твърдените от него, които са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразното бездействие на административния орган, действащ в това му качество. По горните съображения и прилагайки разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите, административният съд е уважил предявения от Л. Н. иск в справедливия според него размер от 2 500 лв, ведно със законната лихва от предявяването му до окончателното изплащане на претендираната сума. За да приеме реалното настъпване на вредите, съдът се е позовал единствено на изслушаната при първото разглеждане на иска съдебно-психологична експертиза, базирана само на разговор с ищеца и на неговите твърдения за състоянието му.

Съдебното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

За да се ангажира отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да са налични кумулативно изброените в цитирания по-горе законов текст материалноправни предпоставки, а именно : отменен като незаконосъобразен административен акт, установено незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, извършени при и по повод осъществяване на административна дейност; реално претърпени вреди и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и претърпените вреди.

При разглеждане на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, макар предоставен по силата на чл.128, ал.1, т.5 от АПК в компетентността на административните съдилища, извън уреденото в АПК, се прилагат субсидиарно разпоредбите на Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/.

Административният съд е сезиран с осъдителен иск, при който ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на претенцията си. Обстоятелството, че по делото е постановено решение на КЗД, установяващо дискриминационно поведение спрямо ищеца от страна на органа по назначаване, което решение е задължително за съда, доказва наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно фактическо бездействие при неизпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон. Това обстоятелство обаче не предполага само по себе си доказаност и на следващата предпоставка реално настъпване на вредите. Реалното настъпване на вредите по силата на процесулните правила, установени с националното законодателство на Р. Б., подлежат на доказване от ищеца, сезирал съда с осъдителния си иск. Л. Н. в качеството си на ищец не е доказал по делото реалното настъпване на твърдените от него неимуществени вреди, съответно не е доказал и причинно-следствената връзка между твърдените вреди и дискриминационното отношение на органа по назначаването, установено с решението на КЗД.

Основополагащо в гражданския процес е състезателното начало, съгласно което страните

посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.

Главното и пълно доказване на твърдените от ищеца факти изисква доказването им с установените в ГПК средства. Фактът на реалното настъпване на вредите не може да се установява със съдебна експертиза, доколкото експертизата по дефиниция се назначава с цел излагане на специални знания, но не и с цел установяване на факти от действителността. Приетата по делото експертиза / която впрочем е изготвена години след евентуалното настъпване на твърдените вреди и само по твърдения и обяснения на ищеца/ би могла да докаже степента и интензитета на твърдените неимуществени вреди, но не и реалното им претърпяване. Реалното настъпване на вредите следва да бъде установено със свидетелски показания, каквито не са ангажирани нито при първото разглеждане на делото, нито при повторното му разглеждане. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че приетата при първото разглеждане на спора експертиза дори не е била изслушана отново от новия съдебен състав на административния съд.

По горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че АС-Добрич неправилно е приел, че по делото са установени всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото според касационната инстанция недоказано се явява настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди.

Предвид основния извод на касационната инстанция за недоказаност на един от елементите за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно реалното настъпване на твърдените вреди, настоящият състав на ВАС намира за безпредметно да се произнася по наведените в касационната жалба на Л. Н. доводи за неправилно определяне размера на същите. Същата касационна жалба се явява изцяло неоснователна, а атакуваното съдебно решение в отхвърлителната му част като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от предмета на спора пред настоящата, окончателна съдебна инстанция, искането за присъждане на резултативен хонорар се явява неоснователно по силата на чл.143 от АПК. Въпреки това, съдът счита, че е необходимо да се поизнесе по същността на резултативния хонорар и принципната му недължимост от ответника с оглед разпоредбата на чл.78 от ГПК и т.1 от ТР 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. д. 6/2012г. Направените от страната, спечелила делото, съдебни разноски подлежат на възмездяване от другата страна само когато са реално заплатени към датата на съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 от ГПК.

Предвид гореизложеното съдебното решение в осъдителната му част следва да бъде отменено като неправилно като, вместо него, Върховният административен съд следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОВОВ включително и за сумата от 250о лв, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

По изложените съображения и на основание чл. 225 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Решение 90 от 19.06.2014 г., постановено по адм. д. 288 по описа за 2014 г. на Административен съд Добрич, в ЧАСТТА МУ, в която Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ гр. С. е осъдена да заплати на Л. Б. Н. от гр. Д. сумата от 2 500 лв обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушение на чл.21 от Закона за защита от дискриминация, установено с Решение 32/19.02.2010 г. по пр. 58/2009г. на КЗД,ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното й изплащане и, ВМЕСТО НЕГО, ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ

предявения от Л. Б. Н. от гр. Д. срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 500 лв, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното й изплащане, явяващи се резултат от нарушение на чл.21 от Закона за защита от дискриминация, установено с Решение 32/19.02.2010 г. по пр. 58/2009г. на КЗД.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ П. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Р./п/ Р. Л.

А.Р.