Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Евро инвест ЕООД гр. Х., подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат В. С. от АК Хасково, против решение 194 от 27.06.2014 г., постановено по административно дело 226 по описа за 2014 г. на Административния съд гр. Х.. С посоченото решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против постановление от 08.04.2014 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Д. С. Й. от гр. Х. и Евро инвест ЕООД гр. Х., издадено от старши инспектор в дирекция Инспекция по труда гр. Х.. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението и на постановлението.

Ответникът по касация Д. И. по труда Хасково, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С процесното постановление, предмет на съдебен контрол в производството пред Хасковския административен съд, на основание чл. 405а, ал. 1 КТ (Кодекс на труда) е обявено съществуването на трудово правоотношение между Евро инвест ЕООД и Д. С. Й., и на основание чл. 405а, ал. 4 КТ е предписано дружеството като работодател да предложи на работника Йорданова сключване на трудов договор.

За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, съдът е приел, че оспореното постановление е издадено от компетентен орган в изискуемата форма без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. В мотивите на проверявания съдебен акт е изложено, че Д. С. Й. е работила в полза на дружеството-жалбоподател при установена организация на работа от него, като е извършвала сортиране и опаковане на обувки в обект, стопанисван от дружеството и с негови материали. Извършената от нея работа в полза на Евро инвест ЕООД представлява престиране на работна сила (а не изработване по смисъла на чл. 258 ЗЗД, въпреки представения граждански договор) заедно с други работници, организирани съвместно и технологично в трудов процес. Р. се извършва на място, използвано от касатора за извършване на производствена дейност, в рамките на работно време и почивки, със седмично трудово възнаграждение. При несъмнени констатации от фактическа страна е изведен правен извод, че съществуващото между дружеството и Д. Й. правоотношение е трудово по характера си и законосъобразно е обявено за такова с постановлението.

Обжалваното решение е правилно. Основава се на обоснована преценка на събраните доказателства (в това число и на гласните), издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила.

Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на контролните органи на инспекцията по труда, регламентирано в разпоредбите на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 КТ, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, да обявят с постановление съществуване на трудово правоотношение и да предпишат на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор. Доказано е по делото, че процесното постановление на инспектор от Д. И. по труда - Хасково е издадено при наличие на реално възникнало трудово правоотношение: Д. С. Й. изпълнява трудови функции на длъжност работник (участва в пакетиране и сортиране на обувки) с определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма с работодателя й (касатора), в нарушение на чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 62, ал. 1 и с чл. 61, ал. 1 КТ. В настоящия случай контролният орган е констатирал трудовия процес от проверка на място и от декларация от Д. Й.. Представените доказателства с административната преписка не са били оспорени и правилно са кредитирани от съда. Всички елементи на трудово правоотношение са били налице, поради което изводите на съда в такъв смисъл са правилни като основани на доказателствата по делото.

Съдът правилно е приел, че извършваната работа в полза на касатора представлява престиране на работна сила, а не изработване по смисъла на чл. 258 ЗЗД, тъй като в случая престацията няма за предмет предоставяне на трудов резултат готов продукт срещу еднократно възнаграждение след престиране на договорения резултат, а работодателят е наел лицето, без да е сключил предварително трудов договор и се касае за неуредено по определения ред трудово правоотношение. Уместно в тази връзка решаващият съдебен състав е направил паралел със срочните трудови договори по смисъла чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, респ. по чл. 68, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от КТ, за да обоснове, че дефинирането на крайния момент на изпълнението на трудовите правоотношения може да бъде определено чрез обема на работата, което само по себе не прави отношенията между страните облигационни. Налице е регулярно престиране на работна сила с определено работно време и продължителност на работния ден срещу заплащане на възнаграждение с нееднократен характер, конкретна длъжност, която се заема със съответните й характеристики съгласно чл. 66 КТ. Д. Й. предоставя работната си сила на дружеството за изпълнение на определен вид работа, при определен режим, заплащане, работно време, работно място. За работника е налице постоянна заетост, била е всеки ден на работа (извършвала е възложената работа през цялата работна седмица по чл. 136, ал. 1 от КТ), била е обвързана с конкретно работно време (посоченото работно време в декларацията й е работното време на обекта и на всички лица, визирани в протокола, обективирал резултатите от извършената проверка). Всички тези правнорелевантни факти обосновават правния извод, че се касае за нерегламентирано трудово правоотношение и е налице нарушение на изискванията на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Като е приел, че с акта по чл. 405а КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващото правоотношение като трудово и законосъобразно е предписал сключването на трудов договор, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 194 от 27.06.2014 г., постановено по административно дело 226 по описа за 2014 г. на Административния съд гр. Х.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. М.П.