Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Консервинвест ООД, седалище и адрес на управление с. П.н, п. к. 4287, община П., срещу Заповед РД-09-173 от 08.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните.

С оспорената заповед министърът на земеделието и храните, на основание чл. 51, ал. 3 и чл. 54, ал. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), утвърдил продукт лютеница с географско указание Л. П., определил границите на географското място за производство на продукта, качествата и характеристиките му, както и връзката с географската среда.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за нищожна. Издадена е при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалноправните разпоредби на Закона за марките и географските означения и на Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения (Наредбата). Жалбоподателят счита заповедта за издадена с множество пороци, всеки от които с висок интензитет и в състояние сам да определи нищожност.

При издаването на акта органът не спазил изискването за публично оповестяване на откриването на производството чрез средствата за масова информация. Заповедта е подписана от министър в оставка. Излага подробно доводи за противоречие на заповедта с материалноправни разпоредби, в т. ч. на чл. 26а, ал. 1 от Наредбата, както и във връзка с физичните, химични, микробиологични и органолептични характеристики на стоката и суровините, с описанието на традиционния местен метод за производство, и връзката на качествата и характеристиките на стоката с географската среда или географския произход. В представена по делото писмена защита се позовава и на противоречие с Регламент (ЕС) 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21.11.2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (Регламент (ЕС) 1151).

Моли съда да отмени оспорената заповед. Жалбоподателят се представлява от адв. П. К. и адв. Г. Д., Адвокатска колегия, гр. П..

Ответникът по жалбата министърът на земеделието и храните, не взема становище.

Заинтересованата страна Б. П. АД, счита жалбата за неоснователна. Оспорената заповед не страда от пороци до степен да засегнат валидността й издадена е от компетентен орган, в исканата от закона форма и при издаването й не са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които да я лишат от правно действие и правни последици. Излага фактите досежно компетентността на министъра на земеделието и храните и прави извод, че към датата на издаване на заповедта физическото лице, подписало заповедта, е изпълнявало надлежно правомощията на министър на земеделието и храните. Сочи, че заповедта съдържа всички изискуеми, съгласно чл. 26а от Наредбата, реквизити. Счита, че е налице противоречие в доводите на жалбоподателя, тъй като от една страна сочи липса на описание на метода на производство и характеристиките на стоката, а от друга че посочените в заповедта метод за производство и характеристики не отговарят на действителността. Наред с това жалбоподателят не е ангажирал каквито и да било доказателства относно твърденията си, че произвежданата от всички производители на територията на О. П. лютеница не се изготвя само от единичен концентрат на доматено пюре, както и не е ангажирал доказателства къде според него следва да се произвежда единичният концентрат, ако не в Първомай и защо не следва да се произвежда от български домати.

Счита, че довода на жалбоподателя за възможността му да отговори на посочените в процесната заповед изисквания значи само, че е възможно да бъде вписан като ползвател на указанието, но по никакъв начин не води до извод, че заповедта е нищожна. Заповедта поставя критерии само за производителите, които желаят стоката им да носи географското указание Л. П., но ако някой от производителите не желае да спазва критериите, поставен със заповедта, е свободен да произвежда продукта си, без да означава на него географското означение.

Моли съда да остави без уважение жалбата. Претендира направените по делото разноски. Заинтересованата страна се представлява от адв. С. Г., Софийска адвокатска колегия.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 5 във вр. с чл. 184 АПК, и срещу подлежащ на оспорване административен акт. По допустимостта на производството съдът се произнесе с определение от 27.03.2015 г.

За да се произнесе по същество съдът установи следното:

Заповед РД-09-173 от 08.03.2013 г. е издадена от министъра на земеделието и храните, при условията на заместване от заместник министър заповед за заместване РД-09-169 от 08.03.2013 г., на основание чл. 51, ал. 3 и чл. 54, ал. 2 ЗМГО по искане на Б. П. АД. Със заповедта министърът:

а) утвърдил продукт лютеница с географско указание Л. П.;

б) определил границите на географското място за производство на Л. П. територията на О. П.;

в) определил качествата и характеристиките на Л. П.; метода на производство и връзката с географската среда;

При така установените по делото факти, като взе предвид твърденията и доводи на страните и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка на Заповед РД-09-173 съдът приема от правна страна следното:

О. З. РД-09-173 е общ административен акт по смисъла на 65 АПК. В определението си от 27.03.2015 г. съдът изложи мотивите, поради които приема, че оспорената заповед е общ административен акта, поради което няма да ги излага повторно.

Предмет на съдебното производство е само валидността на Заповед РД-09-173. Този предмет на съдебното производство предопределя и обхвата на съдебната проверка само досежно пороци, които могат да обосноват нищожност, не и унищожаемост на акта.

За да бъде един административен акт нищожен е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе и целените правни последици. От визираните в чл. 147 във вр. с чл. 184 АПК пет порока на административния акт установяването на нарушения на изискванията за компетентност и форма могат да доведат до нищожност на постановения акт.

Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт значи, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в закон. В случая чл. 54, ал. 2 ЗМГО определя, че границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се определят и установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му. Географското място, качеството или особеностите на стоката и връзката помежду им са елементите на географското указание по смисъла на чл. 51, ал. 3 ЗМГО. Следователно компетентността за определяне на предпоставките, които формират едно географско указания, е предоставена на ръководителя на съответното централно ведомство.

Така формулираната компетентност на органа по чл. 54, ал. 2 ЗМГО изисква да се проверят три неща: първо, предмета на заповедта, второ, качеството на издателя на акта на ръководител на централно ведомство, и трето, съответността между предмета на заповедта и ведомството, на което е ръководител издателят на акта.

За да бъде издадена в рамките на компетентността на органа оспорената заповед трябва да установява посочените в правната норма три елемента на географското указание границите на географското място, качествата или особеностите на стоката и връзката между тях. Видно от Заповед РД-09-173 т. от нея определя границите на географското място територията на О. П.. Точка .1 от заповедта определя качествата и характеристиките на стоката Л. П.. Точка .3 определя връзката на качествата и характеристиките на Л. П. с географската среда. Следователно при формалната проверка за съответствие на предмета на заповедта с установеното в правната норма, е видно, че със Заповед РД-09-173 са определени именно визираните в чл. 54, ал. 2 ЗМГО елементи на географското указание Л. П..

Заповед РД-09-173 е издадена от министъра на земеделието и храните. Законът за марките и географските означения не дава легално определение на понятието ведомство. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове и чл. 37, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 1 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагането на Закона за нормативните актове съдържанието на понятието ведомство следва да бъде това, което е в общоупотребимия български език. С. Б. тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2008, с. 89 ведомство значи област, в която се разпростира някаква власт, служба, учреждение. Разгледано в този контекст и в съответствие с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за администрацията (ЗЗД) министерството е централно ведомство. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗЗД министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство. Следователно органът, от чието име е издадена Заповед РД-09-173 е именно визиранията в чл. 54, ал. 2 ЗМГО ръководител на централно ведомство.

Заповед РД-09-173 е издадена от заместник министър при условията на заместване. Това налага да се провери извършено ли е заместването при спазване на законовите изисквания. Релевантните за заместването юридически факти са качеството на заместник по служба, наличието на изричен акт за заместване и обективна невъзможност на титуляра на компетентността да я упражни. Видно от приложените по делото доказателства и трите предпоставки са налице. Безспорно е, че лицето, което е подписало заповедта има качеството на заместник министър фактът е ноторен, публично известен и на основание чл. 155 ГПК във вр. с чл. 144 АПК не се нуждае от доказване. Безспорно е, видно от приложената по делото Заповед РД-09-169, че поради служебно отсъствие на министъра с нарочна заповед на заместник министъра са възложени функциите на министър за датата 08.03.2013 г., когато заповедта е издадена. С. З. РД-09-173 е издадена от министъра при условията на заместване.

Третият елемент на фактическия състав на чл. 54, ал. 2 ЗМГО е съответността на ведомството с предмета на заповедта. Безспорно по делото е, че предмет на Заповед РД-09-173 е хранителна стока лютеница. Храните са изрично посочени в наименованието на органа на изпълнителната власт и на подчинената му централна администрация министерството. Съгласно чл. 6, т. 4 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, редакция към датата на издаване на заповедта, министърът на земеделието и храните провежда държавната политика в областта на храните. Тази негова компетентност значи наличие на изискуемата от закона връзка между съдържанието на географското означение и ведомството. И. М.ото на земеделието и храните е централното ведомство, което подпомага органа, в чиято компетентност е държавната политика в областта на храните. С. З. РД-09-173 е издадена и при исканата от чл. 54, ал. 2 ЗМГО връзка между съдържанието на географското указание и в частност стоката и ведомството, чийто ръководител е издал акта.

Видно от изложеното Заповед РД-09-173 е издадена от компетентен орган.

Другият порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта е нарушението на изискуемата форма. За да бъде налице нарушение на формата, трябва изискването за форма да бъде въведено в закон. Само тогава, когато законът поставя изискване за определена форма на акта и тя не е спазена, ще е налице нищожност на акта, тъй като в този случай изискването за форма е условие за действителност (ad solemnitatem). Член 59, ал. 2 АПК изрично установява формата на административния акт и това е писмената форма. Писмената форма е външния начин на изразяване на акта. Безспорно е, че изискването за писмена форма в случая е спазено. Визираните в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК изисквания са изисквания към писмената форма, но самите те не са форма на акта, поради което наличието им в материализирания вид на акта имат отношение към неговата редовност. Следва да се посочи, че липсата на разпоредителна част и на подпис на издателя на акта значи липса на акта, не и нищожност на акта. Същите в случая безспорно са налице.

Останалите пороци на административния акт допуснати от органа в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона, биха могли да доведат до неговата унищожаемост, но не и до неговата нищожност, тъй като не засягат същността на акта като властническо волеизявление. Доводите, които жалбоподателят поддържа за нищожност на акта са всъщност доводи за неговата незаконосъобразност. Дали процесната заповед отразява правилно качествата и характеристиките на процесната лютеница, т. е. дали се изготвя от единичен концентрат на доматено пюре или чрез по-съвременни технологии, включващи използването на двоен или троен концентрат на доматено пюре е въпрос на съответствие на установеното в заповедта с действителността, т. е. на нейната законосъобразност. Същото е относимо и до географския район, в който се приготвя концентрата. Съответствието на заповедта с изискванията на чл. 26а, ал. 1 от Наредбата също има значение за съответствието на акта с материалноправните разпоредби, не за неговата валидност като акт. Същото е относимо и за посоченото в писмената защита противоречие с правото на Европейския съюз.

За разграничаването на нищожността от унищожаемостта на един акт е важно да се установи съществува ли субект, който има компетентност да прави задължително волеизявление със съответния предмет. Щом съществува такъв субект издаденият от него акт може да бъде унищожаем, но не е нищожен. Доказателствата по делото и гореизложеното безспорно доказват, че такъв субект съществува и той има властта (компетентността) да направи задължително волеизявление с предмета по чл. 54, ал. 2 ЗМГО. Дали неговото волеизявление е направено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона е извън предмета на настоящото съдебно производство.

Видно от изложеното доводите на жалбоподателя за нищожност на Заповед РД-09-173 са неоснователни. Заповедта е издадена от компетентен орган и в исканата от закона писмена форма, което я прави валиден административен акт. Дали този акт е унищожаем съдът няма правомощието в настоящото съдебно производство да провери.

С оглед на изложеното съдът следва да отхвърли искането на Консервинвест ООД за обявяване на нищожността на Заповед РД-09-173 от 08.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която е утвърден продукт лютеница с географско указание Л. П..

С оглед на изхода от спора, направено от заинтересованата страна искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Консервинвест ООД да заплати на заинтересованата страна Б. П. АД, направените по делото разноски. Същите, видно от приложите по делото пълномощно, фактура 586 от 20.05.2015 г. и доказателства за извършено плащане са в размер на 3 600, 00 лв. Жалбоподателят не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът следва да присъди доказания размер на разноските.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ

искането на Консервинвест ООД, седалище и адрес на управление с. П.н, п. к. 4287, община П., за обявяване на нищожността на Заповед РД-09-173 от 08.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните.

ОСЪЖДА

Консервинвест ООД, седалище и адрес на управление с. П.н, п. к. 4287, община П., да заплати на Б. П. АД, съдебен адрес гр. С., ул. Позитано 7, ет. 2, офис 5-6, 3 600, 00 (три хиляди и шестстотин) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО

подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. В.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Я./п/ М. К.

С.Я.