Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. И. Г., гр. С., ж. к. Младост 3, бл. 313, вх. 3, ет. 5, ап. 13 срещу Решение 4060 от 19.06.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело 11367/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Георгиев срещу Заповед 37415 от 16.10.2013 г. на началник група Административно-наказателна дейност в отдел Пътна полиция в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 1, б. д от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимите глоби.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не разгледал оспорения акт като административен, на основанията по чл. 146 АПК, а разгледал делото като такова срещу наказателни постановления. Не отчел, че актът трябва да е издаден по предписания от чл. 172, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) ред преди налагането на принудителната мярка и след връчването на заповедта на адресата. В случая заповедта била издадена след фактическата конфискация на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Съдът не отчел липсата на фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Липсата на контролен талон не е установена към момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а е въведена по-късно, в докладна записка, която обаче не е част от акта. Сочи, че на 16.10.2013 г. не е извършил административно нарушение, а бил спрян за проверка от контролните органи поради провеждана масирана акция. В мотивите на акта не е посочена конкретната цел, която ще осигури безопасност на движението по пътищата и която оправдава посегателството върху правната му сфера.

Съдът не отчел...