Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на В. Р. управление "Полиция" - Столична дирекция на вътрешните работи /РУП - СДВР/, чрез процесуален представител, срещу решение 4856/14.07.2014 г. по адм. дело 215/2014 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което e отменена негова заповед з - 845/20.12.2013 г., с която на М. М. Д. - полицейски инспектор V степен /дежурен/ в група "Оперативна дежурна част" към Второ РУП, категория Г - II степен, е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца". Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че оспореното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на оспорването срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба -

М. М. Д., чрез процесуален представител, иска в писмен отговор и в съдебно заседание оставяне на решението в сила и присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГе установил, че с оспорената заповед на Димитров е наложено горепосоченото дисциплинарно наказание за това, че на 26.08.2013 г. в качеството си на оперативен дежурен в РУП е допуснал постовия на пост 1 полицай Л. З. да впише в книгата за задържани лица доведената в управлението Б. Г. - обявена за издирване от РУП Лом с "принудително довеждане", а не в книгата за пропускателния режим, като с действията си е нарушил чл.11, ал.6, т.6 от Инструкция Iз -1711/15.09.2009 г. В заповедта действията и бездействията на Димитров са квалфицирани като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.224, ал.2, т.2 / неизпълнение на служебни задължения/ от ЗМВР отм. , за което съгласно чл.227, ал.1, т.6 /неупражняване на контрол над подчинени/ от ППЗМВР отм. е предвидено дисциплинарно наказание "порицание". Съдът е посочил, че заповедта е издадена в нарушение на материалното право, доколкото видно от длъжностната характеристика на жалбоподателя, същият има само лични задължения по отношение книгата за задържани лица и няма задължения по отношения контрол за вписванията на други лица в книгата за пропускателния режим, поради което не е извършил посоченото в заповедта нарушение - неупражняване на контрол върху подчинен, представляващо нарушение на служебни задължения. Отделно от това липсват изискуемите от чл.229, ал.2 от ЗМВР отм. мотиви за обстоятелствата, които са от значение при преценка вида и размера на наложеното наказание.

Доколкото в чл. 227, ал.1, т.6 от ППЗМВР отм. е фиксиран видът на наказанието за дисциплинарно нарушение "неупражняване контрол над подчинени" - порицание, същото е наложено в най-ниския му размер, то допуснатото процесуално нарушение - липса на част от изискуемите от чл.229, ал.2 от ЗМВР отм. мотиви, в случая не е съществено процесуално нарушение според настоящата инстанция. Настоящият съдебен състав обаче споделя извода за материалноправна незаконосъобразност на заповедта. Както правилно съдът е отбелязъл в длъжностната характеристика на Димитров липсва задължение за контрол върху подчинените му по вписванията в двете книги - за задържани лица и за пропускателния режим. За първата книга същият има формулирани лични задължения, които не могат да бъдат делегирани, а за втората книга няма формулирано никакво задължение. Неоснователно е касационното оплакване, че задължението му по длъжностна харкатеристика да упражнява контрол на силите по охраната и пропускателния режим и контролира достъпа до помещенията на ОДЧ включва и задължение за контрол над всички вписвания в двете книги от постовите. Ако изготвилият длъжностната характеристика би имал предвид подобно задължение, би го вписал изрично, както изрично са описани всичките задължения на полицейски инспектор VI - IV степен в група ОДЧ за книгата за задържани лица и документацията за задържаните лица. Предвид изложеното правилни са изводите на съда, че вписването на Гачева от полицай Захариев в книгата за задържани лица вместо в книгата за пропускателния режим, каквото е изискването чл.11, ал.6, т.6 от Инструкция Iз -1711/15.09.2009 г. не води до извод за осъществен от обективна и субективна страна състав на дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал.1, т.6 от ППЗМВР отм. от страна на ответника по касация.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК СДВР следва да бъде осъдено да заплати на ответника по касационна жалба направените разноски за производството пред ВАС - заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 /петстотин/ лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 4856/14.07.2014 г. по адм. дело 215/2014 г. на Административен съд - София - град. ОСЪЖДА

Столична дирекция на вътрешните работи да заплати 500 /петстотин/ лева разноски по делото на М. М. Д., жив. в гр. П., ул. "Ю. Г.", бл.11, вх.Б.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ Е. М. А.Д.