Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С. А. О. против решение 96 от 14.07.2014 г. по адм. дело 76 / 2014 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 293/07.03.2014 г. на директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 245, ал.1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм. по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, тъй като не са анализирани всички факти и обстоятелства по делото и изложените съображения. Моли решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:
Изводът на съдебния състав за законосъобразност на оспорената заповед е направен без да се обсъдени всички възражения на жалбоподателя и без да са събрани свързаните с тези възражения доказателства. Както в жалбата, така и в пледоарията в хода на делото по същество, жалбоподателят излага твърдения, че е дискриминиран по признак възраст, тъй като на работа са останали служители, които също са придобили право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и са по - възрастни от него. Тези съображения обаче не са обсъдени от съда и не са събрани доказателства, свързани с възрастта на служителите, които са останали на...