Производство по чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.

К. Д на Дирекция „ОДОП”-София моли да бъде отменено като неправилно решение № 4882/18.07.2018г. по адм. д. № 2009/2017г. на АССГ, с което е отменен РА № Р-22001016000141-091-001/17.10.2016г. на ТД на НАП-София. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като ревизионният акт бъде потвърден или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба ”Колос 2008 Кюстендил” ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-22001016000141-091-001/17.10.2016г. на ТД на НАП-София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 111 867,31лв с 41 933,78лв лихви по фактури на „Ронбул-строй“ ЕООД, „Рея 64“ ЕООД, „Арон 89“ ЕООД, „Алвени 69“ ЕООД, „Д. М“ ЕООД, „Синджи ком“ ЕООД и „Ивгеник“ ЕООД на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.6 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на плодове и зеленчуци не са осъществени.

След анализ на практиката на СЕО и СЕС съдът правилно е приел, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяване на доставките по фактурите, по които се претендира това право. Правилно е приел, че преценката на доказателствата следва да се извърши от националния съд по приложимите национални доказателствени правила. Законосъобразен е изводът на съда, че за осъществяване на доставки на родово определени вещи, последните следва да бъдат индивидуализирани и предадени на получателя от доставчика. След правилния теоретичен анализ на доказателствените задачи в процеса, за да отмени РА съдът е приел, че са „изложени безспорни доказателства за съществуването и съответно предаването на стоката, предмет на процесните фактури“ и че фактическата обстановка се потвърждава от заключението на вещото лице, с които съждения се изчерпва преценката на съда на събраните по делото доказателства. В ревизионното производство са представени само фактури и касови бонове от ревизираното лице. В производството пред съда са представени пътни листове и две стокови разписки, чието съдържание и доказателствена стойност не е обсъдена от съда. Изводите на съда са необосновани и направени при необсъждане на събраните по делото доказателства, в нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК, който изисква в мотивите си съдът да извърши преценка на доказателствата, да изложи фактическите си констатации и правните изводи, които прави въз основа на установените факти. В нарушение на чл.202 от ГПК съдът не е обсъдил заключението на вещото лице наред с останалите доказателства по делото. В съдебно заседание на 23.11.2017г. вещото лице е дало заключение, че освен доставчиците по спорните фактури, ревизираното лице има и други доставчици на стоки от вида на фактурираните. Това допълнение на заключението не е обсъдено от съда, както и данните в таблиците в заключението за продадени от ревизираното лице количества стоки от вида на фактурираните, които при наличие и на други доставчици на стоки от същия вид не водят до извод за реализация на стоките по процесните фактури, както и до извод за обоснованост на заключението на вещото лице в тази част.

Допуснатите от съда процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до постановяване на необосновано съдебно решение. Предвид забраната за нови фактически установявания в чл.220 от АПК спорът не може да бъде решен в касационната инстанция.

Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Разноските следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят събраните доказателства и да се изложат конкретни правни изводи, направени след преценка на доказателствата и доводите на страните. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4882/18.07.2018г. по адм. д. № 2009/2017г. на Административен съд – София град.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.