Образувано е по касационна жалба на Х.Т, директор на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, чрез юрисконсулт Р.С, срещу решение № 3365 от 18.05.2017 г. по адм. дело № 1482/2017 г. на административен съд - София град. С него по жалба на И.Ц е отменена негова заповед № 3286з-11/03.01.2017 г.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се да се постанови решение, с което се отмени обжалваното решение и се постанови друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на И.Ц, както и присъждане на юрисконсултска възнаграждение.
Ответната страна по касационната жалба - И.Ц оспорва същата като неоснователна в депозирано становище по реда на чл.163, във връзка с чл.228 от АПК.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - София град е била заповед № 3286з-11/03.01.2017 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР. Тя е издадена на основание чл.143, ал.1, т.6, чл.159, ал.1, т.3, чл.164, ал.1 и чл.178, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за министерство на вътрешните работи, във връзка с чл.8, ал.1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, чл.9, т.2 и т.4 и чл.10 от Вътрешните правила за работната заплата на служителите в МВР, утвърдени с заповед № 81213-278/17.03.2015 г. и т.10, б."б" от заповед № 8121з-671/09.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне размера на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, условията и реда за неговото изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, т.ІV на Приложение към чл.1 от ПМС № 235/31.07.2014 г. и заповед № 8121К-4937/05.12.2016 г. за промяна на щата на Главна дирекция "Национална полиция" на министъра на вътрешните работи. С тази заповед са преназначени държавни служители от сектор "Методическо ръководство на дейността по разследване" при тази дирекция и е определено допълнително възнаграждение за разследване по досъдебни производства от разследващи полицаи в МВР и допълнително възнаграждение за работа при специфични условия - работа с видеодисплей, считано от 3.01.2017 г.
По делото не е бил спорен фактът, че жалбоподателят И.Ц заема длъжност "старши разследващ полицай" в отдел "Методическо ръководство на дейността по разследване" към Главна дирекция "Национална полиция". Установено е, че през 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и до м. юли 2016 г., включително, е получавал допълнително възнаграждение за разследване по досъдебни производства в размер на 90 % от 140.00 лв. От м. август 2016 г. лицето получава 50 % от тези 140.00 лв. за осъществяване на разследване по досъдебни производства. Направено е предложение рег. № 3286/29909 от 2.08.2016 г. на началник сектор "Методическо ръководство на дейността по разследването", издадена е във връзка с него заповед № 3286з-2489 от 4.08.2016 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" за определяне размер на допълнителното възнаграждение за жалбоподателя. Същият е подал заявление № 3286р-51190 от 23.12.2016 г. за преназначаване, като с обжалваната заповед е осъществено преназначаването и определянето на допълнителното възнаграждение.
В мотивите си съдът е изложил тази фактическа страна по спора, като е приел, че жалбата, с която е сезиран е допустима както с оглед на спазване на срока за обжалване поради разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, така с извод, че оспореният акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Същият е властническо волеизявление, което непосредствено засяга правната сфера на оспорващото лице и същото има правен интерес от оспорване.
При преценката на законосъобразността на този акт, съдът се е позовал на посочените като правно основание разпоредби и преди всичко тази на чл.178, ал.1, т.2 от ЗМВР, според която на държавните служители от МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности. В изпълнение на разпоредба и по повод извършени преназначавания в системата на МВР е издадена заповед № 8121з-671/09.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи (стр.12 от съд. досие) относно определяне размера на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, условията и реда за неговото изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. По делото е било безспорно, че заеманата от жалбоподателя длъжност попада в приложното поле на заповедта, т. е. е сред тези длъжности, за които е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение. Съгласно т.1.10, б."б" от нея за разследване по досъдебни производства от разследващи полицаи в главните дирекции на МВР допълнителното възнаграждение за специфични служебни дейности е в размер до 90 %, базата се определя съгласно т.2 от нея - 140.00 лв., а съгласно т.3 това става със заповед на ръководителите на структури по чл.37 от ЗМВР. При тези факти правилно съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основното касационно възражение е към неправилния извод на съда, че оспорваният акт е издаден в нарушение на чл.146, т. 2 от АПК, а именно при неспазване на изискването за форма. То се изразява в отсъствието на фактическите основания, които са и мотивите на административния акт, с оглед разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Действително в мотивната част на оспорената заповед са посочени само правните разпоредби, подробно цитирани по-горе, т. е. правното основание за издаване на акта. Както е посочил и административния съд тези фактически основания представляват мотиви, които изразяват волята на административния орган, което е гаранция за разкриване на съдържанието и и предпоставка за ефективен съдебен контрол. Съдът изрично е посочил, че и в административната преписка липсват актове, от които да се установи по какви критерии на лицето е определен по-малък размер на допълнителното възнаграждение и как е формиран този от 50 %. Съответен на доказателствата по делото е и изводът на съда, че с писмо № 3286р-7820 от 21.02.2017 г. (стр.67 от съд. досие) на началника на сектор "Методическо ръководство на дейността по разследване" се излагат фактически съображения относно определянето на допълнителното възнаграждение. Правилен е изводът на съда, че този документ е съставен за нуждите на съдебното производство, както е записано и в него. Налице е противоречие между посочената причина за издаване на заповедта, а именно акт за неизпълнение на дадени писмени указания от наблюдаващия прокурор по досъдебно производство № 241/2013 г., пр. пр. № 679/2010 г. по описа на СГП и представената кадрова справка на жалбоподателя (стр.65 от съд. досие). В последната изрично е посочено, че е награждаван през 2015 г. и не са му налагани дисциплинарни наказания. Преценката на тези факти би изисквало осъществяване на контрол по съществото на спора, което се явява безпредметно с оглед на правилно констатираните от административния съд нарушения на административнопроизводствените правила. Същите са съществени, понеже рефлектират върху правото на защита на адресата на акта и възпрепятстват осъществяване на ефективен контрол за законосъобразност на акта. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора съдебни разноски не се дължат.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3365 от 18.05.2017 г. по адм. дело № 1482/2017 г. на административен съд - София град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.