Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на И.Х и П.Р, и двамата от [населено място], против решение № 481 от 18.07.2018 г., постановено по административно дело № 131/2018 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ЗД-06-0008 от 19.01.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Плевен, с която на основание чл. 84, ал. 4 и ал. 6 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) (СК) е наредено детето им А. Х. да бъде вписано в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП – Плевен. В касационната жалба не са посочени отменителни основания по чл. 209 от АПК, обосноваващи пороци на оспореното съдебно решение. Касаторите излагат, че са недоволни от така постановения съдебен акт, поради това, че не искат детето им да бъде давано за осиновяване, и твърдят, че имат необходимите неща за гледане на детето и искат то да им се върне.

Ответникът по касация - директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - Плевен, не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебна проверка в производството пред Административен съд - Плевен по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл....