Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен против решение № 219 / 10.04.2018 г. по адм. дело № 55 / 2018 г. на Административен съд – гр. П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8д от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД), чл. 24б, ал.4 и ал.6 от Правилник за прилагане на Закон за семейните помощи за деца (ППЗСПД) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответната по касационната жалба страна – Б.Б, от гр. [населено място]изразява становище за неоснователност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 219 / 10.04.2018 г. по адм. дело № 55 / 2018 г. Административен съд – гр. П. е отменил заповед № ЗСПД/Д-ЕН/10474/12.12.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен в частта ѝ относно началната дата на отпускане на месечната помощ по чл. 8д, ал.1 ЗСПД. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основание за отмяната му по чл. 146, т.4 и т.5 АПК. Решението е правилно.

По делото е установено, че с ЕР № 2558 / 26.06.2015 г., ТЕЛК втори състав към...