Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 10 от 24.01.2018 г., постановено по административно дело № 388/2017 г., Административен съд – Кюстендил е отхвърлил оспорването на Е.П от гр. Д. срещу решение № 2153-09-41/06.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/24.07.2017 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Кюстендил, с което на основание чл. 99 ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО е изменена в действителен размер отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на отпускането - 24.08.2015 г., и е оставена без уважение жалбата на Е.П.

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Е.П от гр. Д.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон (касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК), състоящо се в неприлагане на относимата към казуса нова редакция на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО (ДВ, бр. 98 от 09.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.). Сочи в тази връзка, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, в случая към 01.06.2017 г., когато е издадено разпореждането за определяне на окончателния размер на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба и преписката се върне на ТП на НОИ – Кюстендил със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът по...