Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.Х от гр. П., чрез адв.. С като процесуален представител, срещу решение № 54 от 17.05.2018 г., постановено по адм. дело № 15/2018 г. по описа на Административен съд – Търговище. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – кметът на община Т., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд – Търговище е отхвърлил жалбата на Д.Х срещу заповед № 3-17-883 от 28.12.2017 г. на кмета на община Т., с която на основание чл. 225а, ал. 2, т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) на жалбоподателката като извършител и собственик е наредено премахването на незаконен строеж: дървена постройка с основи от стоманобетон около 50 кв. м, находяща се в ПИ 342, кв. 73 по плана на с. К., община П..
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за наличие на строеж от шеста категория, изпълнен без разрешение за строеж и строителни книжа, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Релевантните за спора факти са установени след обсъждане на събраните по делото доказателства. Въз основа на тях съдът е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. Материалният закон е приложен правилно.
Доводите в касационната жалба са идентични с тези, изложени в първоинстанционното производство. Съдът е обсъдил направените от жалбоподателката възражения и правилно е приел същите за неоснователни.
Законосъобразно и обосновано е заключението, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Неправилното определяне на категорията на строежа като пета вместо шеста не влияе на валидността на административния акт. Кметът на общината е компетентен да издаде заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за строежи от четвърта до шеста категория. Правилен е изводът, че разпоредената за премахване "дървена постройка" е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, от шеста категория по чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, а не преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Този извод е основан на характеристиките на постройката, начинът на изграждане - върху стоманобетонова основа и предназначението й - за отглеждане на животни. При липса на строително разрешение съгласно изискването на чл. 148, ал. 1 ЗУТ правилно постройката е определена като незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, по отношение на който кметът на община Т. разполага с материална компетентност за издаване на заповед за премахване по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ.
Строежът е индивидуализиран с посочване на неговата квадратура, технически характеристики и местоположение както в констативния протокол, така и в обстоятелствата част на заповедта, издадена въз основа на него. В окомерната скица към протокола е обозначено точното разположение на постройката спрямо останалите съществуващи в имота сгради, поради което няма съмнение относно разпоредения за премахване строеж. Доводите за липса на индивидуализация на същия и неизпълнение на изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, са неоснователни.
Обосновано е заключението на съда за спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Съставеният констативен акт е надлежно връчен на жалбоподателката. Възражение в определения в него срок не е депозирано. Посочването в констативния акт на бившите собственици на имота не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателката е извършител и собственик на строежа, поради което правилно е определена от административния орган като адресат на задължението за премахването му. Заповедта е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 35 АПК и наведените в обратен смисъл доводи са неоснователни. Правилно съдът е приел, че в случая е изпълнена нова постройка в периода 2014 г. - 2015 г., като се е позовал на обясненията на жалбоподателката, дадени в съдебно заседание на 17.04.2018 г. Строежът е изграден без разрешение за строеж.
Съставянето на констативния протокол в отсъствие на касаторката не съставлява съществено нарушение на установената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Разпоредбата предвижда връчването на акта на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Липсва законово изискване актът да е съставен в тяхно присъствие. В случая жалбоподателката е надлежно уведомена за него на 11.12.2017 г. В този смисъл доводите за неспазване целта на закона, основани на незаконосъобразно проведена процедура по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, са неоснователни.
При правилно установените по делото факти изводът на първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/ или без разрешение за строеж. Правилно съдът е приел, че е нарушено изискването на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Предвид времето на извършване на строителството законосъобразен е изводът за неприложимост на предпоставките за търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 П. З. З..
Като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54 от 17.05.2018 г., постановено по адм. дело № 15/2018 г. по описа на Административен съд – Търговище. Решението е окончателно.