ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2017/30.06.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2517 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на „И. Г. ЕООД за изменение и допълване на решение № 117/29.04.2025 г. в частта му за разноските.

Молителят твърди, че съдът неправилно е присъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК пълния размер на претендираните от ищеца съдебни разноски, тъй като е уважен последният, предявен по евентуалност, от обективно съединените искове, а главният и останалите съединени под евентуалност искове са били отхвърлени. В този смисъл, поддържа, че незаконосъобразно съдът не се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на сторените от него по делото съдебни разноски – съобразно отхвърлената част от предявените под евентуалност обективно съединени конститутивни искове. Счита, че с оглед на обстоятелството, че след отмяна на релевантното арбитражно решение делото е върнато на арбитражния съд, материалноправният спор, предмет на арбитражното производство, не е разрешен, поради което съдебните разноски, извършени „по настоящото касационно производство, имат междинен характер и не следва да бъдат присъждани преди окончателното произнасяне по спора от компетентния арбитражен съд“ – в този случай компетентен да се произнесе по сторените в съдебното производство разноски бил арбитражният съд (по аналогия на закона с чл. 294, ал. 2 ГПК). От друга страна, твърди, че с извънсъдебното си поведение той не е дал повод за завеждане на делото, поради което е приложима правната норма, уредена в чл. 78, ал. 2 ГПК.

Ответникът по молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК – „Р. Б. ЕАД, е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който оспорва нейната основателност.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в преклузивния 1-месечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като, разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 117/29.04.2025 г. са отхвърлени предявените под евентуалност конститутивни искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗМТА (главен и евентуални), а е уважен предявеният под евентуалност конститутивен иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА за отмяна на релевантното арбитражно решение, като на основание чл. 49, ал. 1, предл. 2 ЗМТА делото е върнато на компетентния арбитражен съд за разглеждане на предявения пред него материалноправен спор.

Неоснователен се явява правният довод на молителя, че по аналогия на закона (арг. чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА) за сторените в настоящото исково производство съдебни разноски е приложима правната норма, уредена в чл. 294, ал. 2 ГПК, която предписва, че при отмяна на въззивното решение при осъществения касационен контрол и връщане на делото на въззивния съд той е функционално компетентен да се произнесе и по разноските пред ВКС (в този смисъл, поддържа, че по аналогия на закона арбитражният съд следва да се произнесе – с оглед изхода на материалноправния спор пред него, по сторените в настоящото съдебно производство разноски). Несъответно на закона е правното съждение на молителя, че настоящото производство е касационно – в него ВКС не действа като касационна инстанция, а като първоинстанционен исков съд, чието решение е окончателно (именно с определение № 3205/29.11.2024 г. настоящият съдебен състав е изготвил на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК проект на доклада по делото, който е бил съобщен на страните). От друга страна, на арбитражния съд, който е правораздавателен орган извън системата на държавните съдилища, не са подведомствени споровете относно отговорността за разноските, извършени пред съда, който се произнася по конститутивни искове за отмяна на влязло в сила арбитражно решение. Следователно, тези спорове следва да се разрешат от съда, който е материално (предметно) компетентен да разгледа конститутивните искове по чл. 47 ЗМТА.

Когато предявените искове са обективно съединени под евентуалност, какъвто е настоящият случай, отговорността за разноските се обуславя от изхода на делото по главния иск, ако не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявените под евентуалност искове, респ. от изхода на делото по евентуалните, ако те са били разгледани. В случай че е уважен някой от евентуалните искове, на ответника не се присъждат сторените от него съдебни разноски за отхвърлените или неразгледани като недопустими главен и другите евентуални искове.

При предявяване на спорното право с отделни, но обективно съединени под евентуалност искове ищецът цели с няколко различни процесуални способа за съдебна защита да постигне един и същ правен резултат – в конкретния случай да бъде отменено влязлото в сила арбитражно решение. Когато тази процесуална цел е постигната с някой от предявените под евентуалност искове, само ищецът притежава право на сторените от него разноски – в пълен размер, но не и ответникът. В този смисъл е практиката на ВКС – напр. определение № 70/5.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 257/2018 г., I т. о.; определение № 284/6.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 238/2012 г., IV г. о. и определение № 477/4.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1218/2016 г., I т. о., ТК, която се споделя от настоящия съдебен състав.

Ответникът не е признал нито един от предявените под евентуалност конститутивни искове, поради което само на това основание е неоснователен правният му довод за приложение на правната норма, регламентирана в чл. 78, ал. 2 ГПК, без да е необходимо да се изследва дали е породена другата кумулативна предпоставка за възлагане на разноските на ищеца, а именно дали с извънсъдебното си поведение ответникът не е дал повод за завеждане на делото.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд на основание чл. 248, ал. 1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 8664/12.05.2025 г. на „И. Г. ЕООД за изменение и допълване на решение № 117/29.04.2025 г. в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.