Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на И.Б от [населено място], срещу решение № 6356 от 06.11.2017 г. по адм. д. № 6106/2017 г. по описа на Административен съд София-град.
Изложени са доводи за отмяна на решението с оплакване за неправилност поради несъответствие с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдът да отмени обжалваното решение, както и оспорената заповед за прилагане на ПАМ, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски по делото за две инстанции, за които представя списък.
Ответната страна – заместник началник на отдел „Пътна полиция“ – Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна в първоинстанционното производство, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение № 6356 от 06.11.2017 г. по адм. д. № 6106/2017 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на И.Б, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-4332-000094/12.01.2017 г., издадена от заместник началник на отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, временно се отнема свидетелството за управление на МПС на И.Б, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от датата на отнемане.
За да постанови този резултат съдът е установил, че по отношение на И.Б е приложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, наложена със Заповед за прилагане на ПАМ № 17-4ЗЗ2-000094/12.01.2017 г., издадена от заместник - началник отдел "Пътна полиция" към СДВР на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. От приложените по делото доказателства: АУАН бл. № 451900/10.01.2017 г. и НП № 17-4ЗЗ2-000064/19.01.2017 г. се установява, че на 10.01.2017 г. около 22:50 часа Балкански управлявал лек автомобил "Л. Р. Р Роувър" с рег. [рег. номер на МПС] по ул. "Слатинска" с посока от ул. "Г. М" към ул. "Б. М". При извършена проверка от мл. автоконтрольор към СДВР Л.Н, Балкански бил изпробван с техническо средство А. Д 7410+, проба № 3187 бил отчетен резултат 1,32 промила. На Балкански бил издаден Талон за медицинско изследване № 049643, в който било посочено, че същият следва да се яви до 45 мин от връчването му в Окръжна болница "Св. Анна". Талонът бил връчен в 00:10 часа на 11.01.2017 г. Видно от приложения Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вечещство в кръвта № 28/11.01.2017 г., въз основа на изпратените за изследване проби кръв от И.Б се доказало наличие на етилов алкохол в количество 1,3 промила. С Постановление по ДП № 22 ЗМК 124/2017 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 2934/2017 г., Балкански е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
При така установеното съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, адресат на административния акт и в законоустановения срок за обжалване. Посочил е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.
След анализ на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и представените по делото два броя сведения от М.М и В.А, съдът е приел за неоснователно възражението, че жалбоподателят не е имал качеството "водач на МПС". За неоснователно е прието и твърдението му, че съпругата му е управлявала МПС, тъй като ако същата беше на мястото на извършената проверка, щеше и от нея да бъде снето писмено сведение. Установил е, че АУАН е редовно съставен, поради което същият се ползва с доказателствена сила, като административният орган е доказал фактическите и правните основания за издаването на ЗПАМ.
По отношение на оплакването за нарушение на чл. 33 ЗАНН, съдът е посочил, че админситративнонаказателното производство е образувано преди наказателното, а за административното нарушение не е наложено административно наказание. Нещо повече, с НП жалбоподателят е санкциониран за други две административни нарушения, поради което няма основание за прекратяване на административнонаказателното производство по отношение на тях.
Съдът е обосновал извод за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, а именно: управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, което е безспорно установено от представените по делото доказателства. Решението е правилно.
Съобразно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Касаторът оспорва факта, че той е управлявал процесното МПС на 10.01.2017 г. около 22:50 часа. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е допуснал исканите при довеждане двама свидетели, които да опровергаят неверните констатации в АУАН. На първо място по делото липсват кавито и да било доказателства, че посочените лица са били свидетели - очевидци на обстоятелствата, обосновали прилагането на процесната ПАМ, като представения по делото протокол за разпита им по друго дело, не представлява годно доказателство, установяващо факти в настоящето производство. Следва да бъде отбелязано, че констатациите в съставения АУАН се потвържадат и от дадените пред административния орган сведения от неучастващи в производството лица, които в съответствие с чл. 171, ал. 1 АПК представляват годно доказателство в производството. Последните са редовно събрани в производството пред административния орган в съответствие с чл. 44, ал. 2 АПК.
Фактическата обстановка се потвърждава и от приетата в настоящото производство Присъда № 387270 от 17.04.2018 г. на Софийски районен съд, влязла в сила на 18.12.2018 г., с която И.Б е признат за виновен за това, че на 10.01.2017 г., около 22,50 часа в гр, София, по ул. "Слатинска" с посока от ул. "Г. М" към ул. "Б. М" управлявал моторно превозно средство - лек автомобил "Л. Р. Р Роувър" с рег. [рег. номер на МПС], с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно: 1,3 промила – представляващо престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като е осъден и му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 200 лева.
Обстоятелството, че касаторът е бил с концентрация на алкохол в кръвта 1,3 промила се установява от приетия като доказателство по делото Протокол за химическа експертиза № 28/11.01.2017 г.
От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин наличието на фактическите обстоятелства, даващи основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП.
Неоснователен е и довода на касатора за неправилност на преценката на съда относно спазването на административнопроизводствените правила. От доказателствата по делото е видно, че актът е издаден при спазване на чл. 35 АПК, а характера на производството - прилагането на преустановителна принудителна административна мярка в резултат на внезапно извършена проверка от контролните органи изключва възможността за прилагане на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 АПК.
Съгласно чл. 22 ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административно нарушение. Административно нарушение, съгласно чл. 6 ЗАНН, е това деяние, действие или бездействие, което нарушава установения ред в държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание. По своите правни белези административното нарушение е правонарушение - виновно неправомерно юридическо действие, което е причинило общественоопасни вреди и е породило юридическа отговорност. Точно такова по своята правна същност е и престъплението. Разликата е единствено в степента на обществената опасност на деянието.
Поради това тогава, когато едно лице е извършило правонарушение, което с оглед на определени факти би могло да бъде третирано като административно или като престъпление, органът е длъжен да приложи принудителната административна мярка на още по-голямо основание. Дали ще се реализира административнонаказателната или наказателната отговорност на лицето е въпрос на преценка на компетентните органи. Независимо коя от двете отговорности се реализира за принудителната мярка е релевантно, че е налице правонарушение. По-високите общественоопасни последици на престъплението правят не само допустимо, но задължително прилагането на принудителна административна мярка.
Макар и в чл. 22 ЗАНН законодателят да е посочил, че принудителните мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения в хипотези като настоящата, когато разликата между административно нарушение и престъпление е само в един елемент на фактическия състав, който при това подлежи на промяна с оглед на начина чрез който е установен, няма правна и житейска логика мярката да е допустима за по-малкото, но не и за по-голямото. Наред с това следва да се посочи, че чл. 23 ЗАНН изрично установява, че случаите, когато могат да се прилагат принудителните мерки, се установяват със закон. В случая, това изискване е спазено като в закона - чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, изрично е посочено, че мярката се прилага винаги, когато е налице управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, без да се уточнява горната граница. Тази разпоредба, тълкувана съвместно с общата забрана на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, обосновават приложимостта на принудителната мярка винаги, когато органът установи концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда независимо от това дали деянието е административно нарушение или престъпление.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6356 от 06.11.2017 г. по адм. д. № 6106/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.