Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Л.С от гр.[населено място] против Заповед № ЗС-348 от 14.12.2017г. на министъра на отбраната на РБ, с която е наредено изземване на недвижим имот-частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящ се в София, район "Лозенец", ул. Й. Е № 12, бл. 4, ет.4, представляващ апартамент 8, заедно с прилежащото мозе №8 и с 4, 461% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

В жалта се излагат твърдения за нищожност и унищожаемост на заповедта и се иска обявяване на нищожността, евентуално отмяна.

Ответникът-министър на отбраната оспорва жалбата и иска отхвърлянето й.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна адресат на акта и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

От представения по делото Акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 01626 от 15.06.1999г. и приложение към него се установява, че апартамент № 8 на ул. „Й. Е“ в гр. С., бл. 4, ет. 4 е частна държавна собственост, предоставен с права на управление и стопанисване на Министерство на обраната. По силата на протокол № 12 от 27.07.1987г. на ИК на СНС е предоставен на МО, поделение № 18780 терен със задължение за инвестиране, като въз основа на това и разрешение за строеж № 12/1991г. е започнал строежът на блока. Между страните не е спорно, че жалбоподателят е бил военнослужещ, като въз основа на това със заповед № 946 от 30.12.1993г. (стр. 44 от делото) е настанен в апартамента с тричленното си семейство с отбелязване, че се дава съгласие да се замени апартамент № 8, в който се настанява жалбоподателя, с притежавано от него жилище в ж. к. „О....