Производството е по реда на чл.208 и сл. От АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.Д, на длъжност Финансов директор на „Л. С" ЕАД и определена за орган, който да издава актове за установяване на публични държавни вземания за летищни такси за използване на летище София, срещу Решение №5709/10.10.2018 г. по адм. д. №852/2017 г. по описа на Административен съд София – Град, Трето отделение, 61 състав. С решението е отменен акт за установяване на публично държавно вземане за летищни такси №17/08.12.2016 г., издаден от Финансов директор на „Л. С“ ЕАД, потвърден с Решение №16/10.01.2017 г. на Изпълнителния директор на „Л. С“ ЕАД. В полза на „България Ер“ АД, притежаващо ЕИК 000633828, с адрес на управление гр. С., район Слатина, бул. „Брюксел“, №1 са присъдени разноски в размер на 32734 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че през периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г. таксите са определени съгласно Приложение №1 към чл.11, ал.1, чл.13, ал.2 и 3, чл.14а и чл.16, ал.2 от Наредба за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационното обслужване в Р. Б, които такси са залегнали въз основа на Постановление на Министерски съвет №356 от 22.12.2006 г. за изменение и допълнение на Наредба за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в РБ (обн. с ДВ, бр.1 от 2007 г., в сила от 22.12.2006 г.) и са били в сила до 30.06.2013 година. Нормативно определените размери са прилагани до влизане в сила на 01.07.2013 г. на първото решение на летищния оператор, с което е определен новия размер на летищни такси. Според касатора това е така вследствие на пар.38, ал.3 ПЗР на ЗИДДГВ, обн. ДВ, бр.81/18.10.2011...