Производство по чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Х”АД моли да бъде отменено решение № 1676/08.08.2018г. по адм. д. № 3210/2017г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-03000316008458-091-001/18.07.2017г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли РА да бъде отменен.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-Варна, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена молба, имаща характер на писмена защита, моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер 3863,76лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-03000316008458-091-001/18.07.2017г. на ТД на НАП-Варна, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за периода м.1, 6 - 8.2012г. в общ размер 30 480,44лв с 16 248,75лв лихви по фактури на „Весли 2009“ ЕООД и „Асгейм“ ЕООД на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.6, чл.25 и чл.70, ал.5 от ЗДДС, тъй като доставките на печен пипер и малини по фактурите на тези доставчици не са осъществени.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС за ревизираните периоди. Правилно съдът е преценил доказателствената стойност на представените складови стокови разписки, съставени на бланки от 2016г. с описано приемо-предаване на малини и печен пипер, доставени от двамата доставчици на дати от 2012г. Представените товарителници за доставки на малини от „Асгейм“ ЕООД също не установяват приемо-предаване на описаните в тях тонове малини на ревизираното лице, след като е посочено място на натоварване и разтоварване гр. П., а обекта на ревизираното лице е в гр. Л. и не са представени доказателства последното да има обект и в гр. П.. Товарителниците не са подкрепени от никакви доказателства освен представените складови стокови разписки, които обосновано органите по приходите и съдът са приели, че са съставени за нуждите на ревизионното производство с неверни дати и съдържание. Вещото лице е дало заключение, че по сметка 304-стоки в счетоводството на ревизираното лице отразените данни не съответстват на данните в спорните фактури и не може да направи извод за последваща реализация на стоките по тях. Правилен е изводът на съда, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да са осъществени облагаеми доставки по спорните фактури. Обосновано съдът е приел, че не е доказано приемо-предаване на стоките от доставчиците на ревизираното лице. Съобразен с процесуалните правила за преценка на доказателствата е изводът на съда и органите по приходите за недоказано осъществяване на доставките по спорните фактури. Съдът е извършил цялостна преценка на събраните доказателства и доводът на касатора за неправилната им преценка е неоснователен. Решението е съобразено с трайната практика на СЕО и СЕС, че за да възникне и бъде упражнено право на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяване на доставка на стоки по представените фактури, което в настоящия процес не е осъществено.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно в размер 1931,88лв за касационната инстанция, тъй като административният съд е присъдил дължимото юрисконсултско възнаграждение за производството в първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1676/08.08.2018г. по адм. д. № 3210/2017г. на Варненския административен съд.

ОСЪЖДА „Хантей“АД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП“-Варна 1931,88лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.