Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.).
Образувано е по касационна жалба подадена от П.С срещу решение № 1843 от 31.10.2017 г. постановено по адм. дело № 1836 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Пловдив.
Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи, съдът неправилно е приел, че не е изтекъл предвиденият в закона давностен срок за изпълнение на наказанията „глоба” по наказателно постановление (НП) № 1034/2013 г. по описа на Районно управление (РУ) – Карлово и фиш серия М № 72529 от 11.12.2015 г. Наложената санкция не може да бъде „до заплащане на дължимата глоба”, тъй като същата е погасена по давност. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да бъде отменена заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ).
Ответникът – Началникът на Районно управление „Полиция” - Карлово, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на П.С срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0281-000191 от 09.03.2017 г. на началника Районно управление на Министерство...