Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град (ТП на НОИ – София град), която е подадена против Решение № 2566 от 17.04.2018 г., постановено по адм. дело № 12601/2016 г. по описа на Административен съд София – град. С него съдът е отменил по жалба на Л.С от [населено място], Решение № 2153 – 21 – 365 от 28.11.2016 г. издадено от директора на ТП на НОИ - София град, върнал е преписката на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” („ПО”) при ТП на НОИ - София град за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е осъдил административния орган да заплати на лицето разноски в размер на 798 лева. В касационната жалба се развиват съображения, че административният съд неправилно признал на Солаков трудов стаж на длъжността „автомонтьор”, който бил отразен в трудова книжка №18/10.07.1988 г., издадена от ЦААП – Княжево. По подробно формирани мотиви в тази насока и при релевирани твърдения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, жалбоподателят моли съдът да отмени първоинстанционното решение и оспорването срещу административния акт.

Ответникът – Л.С чрез адв.. Г твърди, че касационната жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Моли да му се присъдят сторените по делото разноски пред касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която...